1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 17.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 319/2010 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. С. М. и Р. М. М., чрез пълномощника им – адв. А.М. срещу определение № 442 от 14.05.2010 г. по в.ч. гр.дело № 162/2010 г. на Окръжен съд –[населено място], с което е потвърдено определение на Районен съд[населено място] № 1398 от 29.04.2010 г. по гр.дело № 795/2010 г. за връщане на исковата молба ,поради недопустимост на иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване,че селскостопанската сграда в собствения им недвижим имот не е склад за гуми,а обор за отглеждане на крави и телета и прекратяване на производството по делото.В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Като основания за допускане на касационния контрол се позовават на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В обосноваване на основанието липсва ясна формулировка на материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Твърдят, че без доказване по съдебен ред на предназначението на закупения недвижим имот,липсва възможност за реализиране правата по административен ред,поради което произнасянето по подобен казус от настоящата инстанция ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба –[община],представлявана от кмета инж.А.Р. ,изразява становище за недопустимост,евентуално – за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е допустима.
За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е недопустим ,поради липса на правен интерес,тъй като липсва оспорване на собствеността от страна на ответника,а твърдяната грешка в договора за покупко-продажба на имота,респ.нотариалния акт,относно описанието на предназначението на сградата не може да бъде поправено по съдебен ред.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че е безспорно както в съдебната практика, така и в правната теория, че една от процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск за собственост, и то от категорията на абсолютните такива, т.е. тези, за които съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от търсената защита. Съдът правилно не е приел за разглеждане предявения инцидентен иск за установяване дали закупената и собствена сграда по предназначение е обор за отглеждане на крави и телета,а не както е описана в нотариалния акт ,издаден въз основа на договора за покупко-продажба на недвижим имот на бившето ТКЗС”П.”-гр.Ц. К.. Касае се до факти, каквито съгласно чл. 124 ал. 4 ГПК не могат да бъдат предмет на самостоятелен установителен иск,тъй като е предвидена друга възможност за установяването им,а именно административна.Ищецът не разполага по свой избор и с двата пътя за установяване на съответния факт с правно значение,тъй като законът допуска установителния иск за факти само по изключение в изрично предвидените случаи.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 442 от 14.05.2010 г. по ч. гр.дело № 162/2010 г. на Окръжен съд –[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: