О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
С., 31.03.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията А. ч.гр.д. № 128/2011 година:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
А. М. И. Б., Н. М. Б. , Е. А. Б., Д. Р. Б. и А. Б. са подали частна жалба срещу определение от 21.01.2011 г. по . гр.д. № 681 от 2010 г. на Врачанския окръжен съд , с което е прекратено производството по делото поради заличаване на ответника [фирма]- в несъстоятелност, довело до липса на правосубектен ответник. Намира, че определението е неправилно поради противоречие с чл.4, чл.8 и чл.18 вр. с § 4, ал. 3 от Закона за търговския регистър. Заличаването съгласно чл. 632, ал.4 от Търговския регистър за да произведе своето действие следва да е вписано в търговския регистър. При липса на отразяване в ТР и пререгистриране на дружеството следва да се направи извод, че то не е загубило своята правосубектност. Втория аргумент в жалбата е обоснован с разпоредбата на чл.120 ГПК/отм./ като счита, че следва да се изключи приложението на чл.121, ал.2 ГПК/отм./. Жалбоподателите подържат , че ответник по иска следва да бъде частния правоприемник [фирма] , който е участвал като трето лице в производството. На последно място посочва, че ако се остави в сила определението за прекратавяне на производството следва да се обезсили и постановеното първостепенно решение.
Частна касационна жалба е подадена и от Б. И. Б., И. Л. З., Ц. И. Б., В. Л. З. и Е. С. М.. В жалбата се навеждат аналогични правни аргументи.
Частна касационна жалба е подадена и от Ф. Б. , К. Б. , М. Л. Б., А. М. Б. , Д. Д., В. П., Е. П., А. П. , В. П., Л. П., и В. П. също срещу определението, постановено в открито съдебно заседание за прекратяване на производството по делото поради заличаване на ответника. Аргументите в тази частна жалба са подобни на тези, които са изложени в предходните.
Ответника [фирма]- в несъстоятелност е заличено .
Третото лице помагач [фирма] е подал отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид съображенията на страните и данните по делото намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е допустима, защото за атакуваното с нея определение е предвидено обжалване, подадена е от надлежни страни и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледани по същество обаче жалбите са неоснователни.
Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, съгласно чл.26, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс. В. от страните физическо, юридическо лице или учреждение следва да има процесуална правоспособност и процесуална дееспособност. Юридическото лице – ответник [фирма]- в несъстоятелност загубва своята процесуална правоспособност от момента на прекратяването му. С решението за прекратяване на дружеството е разпоредено и заличаване от Търговския регистър. Заличаването на дружеството от регистъра не е елемент от фактическият състав на прекратяването му, а има оповестително действие. Действието на вписването, съобразно чл.7 от Закона за търговския регистър , въвежда презумпция за знание спрямо всички, в частност и спрямо страните по настоящето дело. Обстоятелството , че вписването на решението за заличаване е станало по-късно от прекратяването на настоящия съдебен спор не променя аргументите за липса на субект- ответник в процесуалното правоотношение. В съдържанието на чл.7, ал.2 от Закона за търговския регистър е посочено че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Това означава, че само в изрично предвидени от закона случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици, което не е настоящия случай.
По силата на чл.632, ал.4 от Търговския закон, при предвидените в закона предпоставки, съдът прекратява производството по несъстоятелност и заличава длъжника от Търговския регистър. В този случай не настъпва правоприемство на евентуално съществуващите права и задължения на прекратения търговец в лицето на друг правен субект, поради което нормата на чл.227 от ГПК за участие на процеса на правоприемника не би могла да намери приложение. Правоприемството в процеса предполага висящ процес и представлява заместване на една от страните с друга по силата на закона- универсално правоприемство , която продължава процеса, като е обвързана от положението, в което се намира процесуалното правоотношение преди заместването.Възможност по чл.227 ГПК съществува само за универалния правоприемник, при който се извършва преминаване на цялото имущество на един правен субект към друг като съвкупност от права и задължения. Със заличаването на юридическото лице, същото престава да съществува в правния мир и следователно загубва правоспособността си, т.е. престава да е носител на права и задължения.
Неоснователно е поддържаното от частните жалбоподатели становище, че по реда на чл.227 ГПК може да бъде конституиран частният правоприемник, който може да участва само при съгласие на страните. Налице са решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са в смисъл , че по реда на чл.227 ГПК се конституират само универсалните правоприемници. Тази практика има задължителен характер съобразно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е прието, че когато търговското дружество е заличено от Търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като тълкуването на разпоредбата налага извода, че в този случаи се касае до последваща недопустимост на производството и то следва да бъде прекратено.
Цитираната съдебна практика , изразена в определение № 228 от 14.12.2005 г. по гр. д. № 508/2005 г. на ВКС, петчленен състав, с която се приема, че висящият съдебен процес подържа правосубектността на заличеното търговско дружество е преодоляна.
Последният въпрос , поставен в частните жалби е основателен и касае обезсилване на решението на първата инстанция, предвид разпоредбата на чл.230, ал.2 , пр.посл. ГПК. Съгласно посоченият текст от закона при липсата на субект делото се прекратява. Това налага обезсилване на първостепенното решение, тъй като липсва субект по отношение на който да се формира сила на пресъдено нещо. С подаването на въззивната жалба се продължава висящността на производството
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 21.01.2011 г. по . гр.д. № 681 от 2010 г.на Врачанския окръжен съд .
Обезсилва решение № 511 от 8.02.2005 г. по гр.д. № 401 по описа за 2002 г. на Районен съд,[населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: