2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1526/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр.София, 15.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1526/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 474 от 23.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1060/2012 год., с което е потвърдено решение № 31 от 12.01.2012 год. и решение № 860 от 06.08.2012 год., двете по гр.дело № 455/2009 год. на Великотърновския районен съд за приемане за установено по отношение на М. Н. К., с ЕГН [ЕГН] и К. П. К., с ЕГН [ЕГН], двамата от гр.В.Т., [улица], че П. И. К. от [населено място], [улица], ет.4, ап.7, с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес гр.В.Т., [улица], № 39, ет.2, адв.П. П., е собственик на ? ид.ч. от недвижими имоти, както следва: дворно място от 416 кв.м., представляващо парцел … в кв….. по плана на гр.В.Т., при граници: улица, парцел …, парцел …. и имот пл.№ …, индивидуализирано понастоящем, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-…/….. год. на изп.директор на А., по скица № …/….. год. като поземлен имот с идентификатор ….., с площ 461 кв.м., заедно с построената в този имот еднофамилна жилищна сграда – двуетажна, със застроена площ 113 кв.м. с идентификатор ….., съгласно скица на сграда № …./…… год. на С. В.Т., гараж и магазин, на основание прекратена съпружеска имуществена общност, по иск, предявен от П. И. К. от [населено място] с прогласяване на основание чл.22, ал.3 СК/отм./ по отношение на П. И. К. на сделката, обективирана в нотариален акт № …, дело № …/….. год. на нотариус Д. Д., с която М. Н. К. и П. И. К. са дарили на сина си К. П. К. процесния имот.
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Н. И. и К. П. К., представлявани от адвокат К. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като „следва да се отговори на следните съществени за правилното решаване на конкретния спор правни въпроси”.
По чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
Материалноправен въпрос:
1. „Относителната недействителност на сделка, извършена в нарушение на чл.22, ал.3 от СК може ли да продължи по-дълго от общата погасителна давност от 5 години за оспорване с иск на правна сделка”.
Процесуалноправен въпрос:
2. „Може ли да се обори доказателствената сила на нотариален акт, с удостоверение от нотариуса заверил подписа на пълномощно, без същият да е заверил съдържанието на пълномощното при това удостоверява, че това удостоверение е издадено при грешка в деловодната му система”;
По чл.280, ал.1, т.2 ГПК:
„Обжалваното решение е в противоречие с влязло в сила решение по гр.дело № 1137/2009 год. на Великотърновския районен съд”;
По чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
„За правилното прилагане на закона следва да се изясни в практиката въпросът за давността за завеждане на иска по чл.22, ал.3 от СК/отм./, защото по действащия ГПК изрично е посочено в чл.24, ал.4, че искът може да бъде предявен не по-късно от три години от извършване на разпоредителната сделка от единия съпруг”.
От ответника по касация П. И. К., представляван от адвокат П. П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решенията на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславяща с правно основание чл.22, ал.3 СК/отм./ и обусловена – предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.77, ал.1, пр.1 и 3 ЗС във връзка с чл.19, ал.1 и ал.3, чл.26, ал.1, пр.2 и чл.27 СК/отм./(явно се има предвид ЗЗД), а исковата молба е подадена в шестмесечния преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл.22, ал.3 СК/отм./ като е съобразено, че тригодишния преклузивен срок е уреден при унищожаване на договори, при което е направен извод, че сделка, сключена при условията на чл.22, ал.3 СК/отм./ не е нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД, нито е висяща недействителна по чл.42 ЗЗД, нито е унищожаема съгласно чл.27 и сл.ЗЗД, а е относително недействителна по отношение на неучаствалия в сделката съпруг-в случая ищеца по спора. Отчетено е, че нотариалният акт, с който е оформена сделката е документ, имащ обвързваща доказателствена сила, която се оборва по реда на чл.193 ГПК чрез посочените в чл.194 ГПК доказателствени средства. Взето е предвид, че с представеното по делото удостоверение от нотариус Б. е удостоверено с обвързваща доказателствена сила какви права са дадени с пълномощното, представено пред нотариуса, изповядал процесната сделка, т.е., кой, кога, за какво е дал пълномощно.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
По представеното влязло в сила решение № 489 от 21.12.2011 год., постановено по гр.дело № 1247/2011 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по същите искови претенции между част от страните за друг имот е използвано едно и също пълномощно, при което е постановено отхвърляне на исковете – обратен резултат.
По изложените съображения са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречива практика, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 474 от 23.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1060/2012 год. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 252,33 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от М. Н. К./И./ и К. П. К., след което делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/