4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
С., 14.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1975/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.И.А.-Р. – пълномощник на А. Н. Н. и Е. Н. Р. срещу решение от 21.08.2009 г. по в.гр.д. Nо 2739/07 г. по описа на С. градски съд ,с което е оставено в сила решение от 27.03.2007 год.по гр.д.№ 9169/2005 год.на С. районен съд ,с което са отхвърлени предявените от касатора Н. против М. Г. М. и Й. В. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху два имота,построени в УПИ ІХ-24,кв.225-ІІ по плана на[населено място],м.”Л.”и представляващи гараж № 3 и гараж № 7,ведно със съответните ид.ч.от правото на строеж за сградата и иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./за признаване за установено,че М. Г. М. и Й. В. Г. не са собственици на същите имоти.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК,по процесуалноправния въпрос-как следва да се формира свободното убеждение на съда при решаване на конкретния спор,какво трябва да съдържат мотивите на съдебното решение и следва ли съдът да обсъди всички представени доказателства или формира убеждението си на основата на част от доказателствата и по осем материалноправни въпроси,касаещи приложението на чл.67 ал.1 ЗС.Представя шест броя решения на ВС и ВКС,както и три броя решения на ВАС.
Ответната страна,чрез пълномощника си –адв.С.Ц. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че процесните два гаража са част от съдържанието на учреденото на ответника право на строеж.С изтичане на срока по чл.67 ал.1 ЗС правото на суперфициара да изгради сграда в чуждия имот и да стане неин собственик,отделно от собствеността върху мястото се погасява в полза на собственика.Началния момент,от който започва да тече 5-годишния срок е деня ,в който суперфициарът получава възможността да започне строителството в имота,който в случая е 27.11.1996 год.- датата на която са определени строителната линия и ниво за застрояване на имота,а не датата на сключване на предварителния договор – 2.07.1993 год.Приел е,че към датата на съставяне на констативния акт при условията на чл.157 ал.5 З./отм./-10.11.1998 год.жилищната сграда е била изпълнена в груб строеж,като извършените строителните работи в отклонение на утвърдения проект са над кота”корниз”и са причина за отказаната заверка на кота” било”,т.е.сградата не е приета и въведена в експлоатация.Незаконното строителство обаче не засяга процесните два гаража.И тъй като ответниците са придобили качеството на съсобственици,като част от съдържанието на учреденото им ограничено вещно право на строеж,това изключва възможността ищцата – сега касатор ,да ги придобие по приращение преди да сключи договора за дарение през 2005 год.[населено място] за своята ? съсобствена ид.ч.от мястото,в което е построена сградата,т.е липсва активна материална легитимация.Неоснователен е и отрицателно установителния иск,тъй като ответниците са бездялови съсобственици на процесните гаражи.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените,които касаят друга фактическа обстановка и са неотносими . Приложените решения на ВАС не следва да се обсъждат,тъй като не попадат във визираното основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика в следния смисъл: Правото на строеж се погасява по давност. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС то се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражнява в продължение на пет години. Срокът по изричната разпоредба на закона е давностен и по отношение на него намират приложение общите разпоредби на ЗЗД относно давността. Началният момент на погасителната давност следва да се отчита от момента на издаването на административните актове за строежа, а не от фактическото започване на строежа – т.е. с издаване на разрешението за строеж. Замисълът на разпоредбата е, ако лицето, в полза на което е учредено право на строеж бездейства, застрояването на имота да не се осуетява за неопределено дълго време. Разпоредбата няма предвид абсолютното завършване на строежа, а сградата да е изградена в т.н. „груб строеж“съобразно З./отм./.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
Искането за преюдициално запитване е неоснователно,тъй като изложеният довод от касатора,че с допускането му в случая ще се допринесе за развитието на правото относно защитата на собствеността по общностното право на Европейския съюз.Това е така,защото този довод не сочи наличието на посочените по-горе основания по чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК.В разпоредбите на ГПК са установени ясни процесуални правила касаещи исковете за собственост относно имотите на българските граждани, на територията на РБ.О. повече,че в настоящия случай не се налага тълкуване на разпоредба или акт на орган на Европейския съюз и от този акт на общностното право да зависи изхода на делото,т.е.да е от значение за правилното разрешаване на въпроса .
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане,а искането по чл.628 във вр.чл.629 ал.3 ГПК без уважение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.08.2009 г. по в.гр.д. Nо 2739/07 г. по описа на С. градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 628 във вр.чл.629 ал.3 ГПК .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: