3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
С., 15.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1755/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. от[населено място] и А. Г. Ф. от[населено място], чрез адв. Б. К. срещу решение Nо 155 от 13.07.2009 г. по гр.д. Nо 184/09 г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е отменено частично решение № 184 по гр.д. № 22/08 год на РС-Чепеларе и е отхвърлен иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собственост върху имот, представляващ ? идеална част от имот с идентификатор 80371.244.112 с площ от 1.197 дка, находящ се в к.к. П., по кадастралната карта на[населено място] и ? идеална част от имот с идентификатор 80371.244.194 с площ от 58 кв.м., находящ се в к.к. П., по кадастралната карта на[населено място].
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, свързан с приложението на чл. 97 ал.1 от ГПК /отм./ и чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ относно момента, от който започва да тече придобивна давност върху земеделски имоти, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво е решаван от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателя решение № 118 от 19.02.2009 год.по гр.д.№ 2908/08 год.,ІІ г.о., решение № 1951от 19.11.2004 год. по гр.д.№ 1785/03 год.,ІV г.о. и решение № 1492 от 03.12.2007 год. по гр.д.№ 215/07 год.,ІVг.о., в които е посочено, че доколкото няма издадено решение на ПК за индивидуализация на имота-предмет на реституция, не може да се поддържа, че правата на държавата са отпаднали и че земеделски имот в процес на реституция може да бъде предмет на частна собственост, респективно да бъде обект на владение.Прието е, че изтеклият до 1997 год. давностен срок не се зачита за имоти, подлежащи на възстановяване по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със сочените решения на ВКС,напротив съдът се е съобразил с тях,приемайки,че давността започва да тече от момента на постановяване на решението на съответната ПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 13.07.2009 г. по гр.д. Nо 184/09 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: