4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
С.,28.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1817/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв.Н.Г. – пълномощник на М. М. Н. и Х. Л. К. и [фирма], със седалище С., действащо чрез адв. З. О. , срещу решение Nо 437 от 25.03.2008 г. по въз.гр.д. Nо 1852/07 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив .
В касационните жалби са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди от касаторите М. М. Н. и Х. Л. К., че са налице основанията по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос касаещ възникването на собствеността и упражняването на правото на собственост при съществуващо право на оперативно управление върху имота и по процесуалноправните въпроси –каква е доказателствената сила на А. и какъв е нейния обхват;различна ли е доказателствената сила на този документ в зависимост от издаването му – преди или при действието на ЗДС;какво е доказването от страна на ищеца,ако останалите страни в процеса приемат неговата процесуална и материална позиция, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди от касатора [фирма], че материално правния въпрос относно валидността на придобивното основание във връзка с приложението на чл.6 ал.1 и ал.5 ЗОСОИ и чл.6 ал.1 З. е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
В отговора по смисъла на чл.287 ГПК, подаден от [фирма] по касационната жалба на М. М. Н. и Х. Л. К. се изразява становище, че същата е неоснователна и счита, че не следва да се допуска касационното обжалване.
М. М. Н. и Х. Л. К. са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорват жалбата на [фирма] по същество и считат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Депозирано е и становище от [фирма] – С., с което се подкрепя подадената от [фирма] касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивното решение, което е предмет на касационно обжалване, е постановено при условията на 218з от ГПК /отм./. Съдът при разглеждане на делото се е съобразил с дадените от ВКС указания.Същият е приел за установено, че със Заповед № 4991/17.11.1998 год. на О. управител-П. област,постановена по заявление от 20.05.1998 год.е признато правото на собственост в идеални части на наследниците на М. К. върху процесната сграда на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОСОИ,а с последващата му заповед от 1.06.1999 год.е определен и конкретния размер по реда на чл.6 ал.5 ЗОСОИ на признатото право на съсобственост – общо 5,52 % ид.ч.С оглед оспорената материалноправна легитимация на физическите лица,като участници в съсобствеността, въззивният съд в рамките на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административните актове е приел,че към момента на постановяване на обезщетителната заповед от 17.11.1998 год. част от процесната сграда,а именно втория и третия етаж и три избени помещения са били държавна собственост,поради което не е било налице основание ищците физически лица – сега касатори да бъдат обезщетение чрез съсобственост върху цялата сграда.С оглед на това заповедите са обявени за нищожни,в частта от сградата,която не е била държавна.По отношение на частта от сградата,която е държавна собственост и предоставена за стопанисване на Д. съдът е приел,че преминаването на собствеността при преобразуването й не настъпва автоматично,а едва след вписването на Б. Д. в регистъра на търговските дружества като еднолично акционерно дружество – 26.01.1999 год.,т.е.след издаването на обезщетителната заповед от 17.11.1998 год.,поради което е заключил,че компетентен да се произнесе е областния управител.Освен това е прието,че административното производство по установяване на квотите в съсобствеността не е самостоятелно и отделно от това по обезщетяването чрез съсобственост,поради което не е необходимо да се извършва повторна преценка относно материалната компетентност на органа по отношение на него.С оглед на така установеното съдът е редуцирал ,с представените в обезщетение на физическите лица права от общо 5,52% ид.ч.,държавното имущество преминало в собственост на банката.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторите не са изложили никакви доводи в тази насока,а се изчерпват с твърдението,че липсва практика на ВКС по тези въпроси и по конкретно по чл.6 ал.1 и ал.5 ЗОСОИ и чл.6 ал.1 З.. Така формулираното бланкетно основание не е налице,а не би могло да се изведе и от изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване,които в по-голямата си част съдържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.По тяхната основателност обаче настоящата инстанция би могла да се произнесе само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Изводите на въззивния съд за допускане на делбата по отношение на актуваните като държавна собственост през 1974 год. втори и трети етажи/първи и втори надпартерен/, ведно с три избени помещения ,както и отхвърляне на делбата по отношение на първия/партерен/етаж не са обусловени от непълноти или неясноти в ЗОСОИ,а произтичат от преценката на събраните по делото доказателства,т.е. засягат единствено обосноваността на съдебния акт.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 437 от 25.03.2008 г. по въз.гр.д. Nо 1852/07 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: