3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
С., 08.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1879/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Вл.Т.-процесуален представител на Ц. М. В.,Д. М. С. и М. Г. Н. срещу решение № 202 от 19.05.2008 г. по в.гр.д. Nо 509/07 г. по описа на Б. окръжен съд ,потвърждаващо решение № 50 от 21.05.2007 г. по гр. д. Nо 591/2005 г. по описа на Районен съд – Айтос,в частта ,с която е допусната делба на недвижим имот,представляващ масивна жилищна сграда,състояща се от приземен и първи жилищен етаж,построена в държавно дворно място,представляващо УПИ V – 996 в кв.80 по плана на[населено място] между Г. Ц. Г. и касаторите при съответните квоти.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбите на чл.26 ЗЗД и чл.76 ЗН и процесуалноправен – следва ли да участва в делбата като главна страна наследникът-продавач на идеална част от наследствен недвижим имот при направено искане за провъзгласяване на относителна недействителност на нотариален акт,в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,чието решение е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което е допусната делба на недвижимия имот,представляващ масивна жилищна сграда,състояща се от приземен и първи жилищен етаж,построена в държавно дворно място,представляващо УПИ V – 996,в кв.80 по плана на[населено място],получен по наследство от Ц. Г. Н. и Д. М. Н.,въззивният съд е приел,че неучастието на сънаследник в делбата не води до нищожност на решението.Доколкото с извършената разпоредителна сделка – дарение се прикрива покупко-продажба, то по отношение на нея следва да се приложат правилата на прикрития договор относно неговата действителност,поради което сделката е породила правните последици от покупко-продажбата и Г. Г. е придобил собствеността върху ? ид.ч.от имота.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВС или ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона.В конкретния случай касаторът се позовава на такава практика по значимите въпроси за делото – ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 72/1986 год. на ОСГК на ВС. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,тъй като въззивният съд е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях и по двата въпроса.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатите от страната въпроси ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки и сериозни аргументи,как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, не сочи непълноти или неясноти Посочването на липсата на мотиви като въпрос би съставлявал предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допуска до разглеждане на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 202 от 19.05.2008 г. по в.гр.д. Nо 509/07 г. по описа на Б. окръжен съд .
Делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване за открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: