5
Върховен касационен съд на Р. България ГК, І г.о. дело № 908/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр.София, 10.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 908/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на В. окръжен съд с № 476 от 14.04.2010 год., постановено по гр.дело № 1861/2009 год., с което е оставено в сила решение № 2176 от 04.07.2009 год. по гр.дело № 2053/2007 год. на В. районен съд за отхвърляне иска на В. Г. Г.-Й., ЕГН [ЕГН] с адрес[населено място], бул.”М. Л.” № 23, ет.2 срещу Г. П. Т., ЕГН [ЕГН] с адрес[населено място], ж.к.”Вл.В.” бл.230, вх.1, ет.8, ап.32 и Т. П. Т., ЕГН [ЕГН] с адрес[населено място], бул.”К. Б. І” № 41, подпомагани от трето лице Т. Д. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес[населено място], бул.”К. Б. І” № 66 за предаване владението на 1/3 ид.части от „покрит вход”, находящ се на бул.”К. Б. І” № 66, ПИ № 7 в кв.718 на 3-ти микрорайон на[населено място], с площ от 53.17 кв.м., както е очертан в оранжево на скицата на л.137 от делото, която приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение, въз основа на твърдение за придобиване по силата на крепостен акт № 570 от 1895 год. на Н. Б., осъществена в полза на наследниците на Н. Б. реституция на основание ЗВСВНМРСА на имота, предмет на сделка за продажба по нот.акт № 85/1976 год. с купувач Р.”Н.”,[населено място] и договор за доброволна делба № 15/1993 год. на основание чл.108 ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът В. Г. Г.-Й., представлявана от адвокат С. С. от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса могат ли общи части да се делят и могат ли да се прехвърлят отделно от обектите, към които принадлежат /в случая отделно от дворното място, към което принадлежи процесния покрит вход за двора и обслужва като вход и единствен достъп до двора/. Прилага решения за противоречива съдебна практика.
От ответниците по касация Д. А. И. и Т. Д. Н., представлявани от адвокат М. Т. Р. от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Прилага решения относно постоянна съдебна практика.
От ответниците по касация: Т. П. Т., представляван от адвокат С. П. С., Г. П. Т., представляван от адвокат Д. Г. И. и Т. Д. Н., представляван от адвокат В. А. Д. /тримата адвокати са от Варненската адвокатска колегия/ е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че т.нар. „покрит вход” не е представлявал самостоятелен обект на правото на собственост, а напротив, той е бил обща част по предназначение по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС като е без значение обстоятелството, че не е бил отразен в КНА № 15/1993 год. Взето е предвид, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства е установено, че преустройството му е започнало през 1988 год. и е завършено в груб строеж през 1990 год. – преди влизане в сила на реституционния закон и преди възстановяване собствеността на ищцата, което е станало със самото възстановяване на парите на 27.01.1992 год. около две години след обособяване на „покрития вход” като вече самостоятелен обект /неразделна част от заведението за обществено хранене/, при което проекта за него е бил спазен напълно и същия е законно изграден. Направен е извод, че от обща част по предназначение, спорният обект на собственост се е превърнал в самостоятелен такъв и за това позоваването на придобивна давност е основателно.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
ТР № 34 от 15.08.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на Върховния съд е свързано с приложението, но на чл.32, чл.37, чл.38, ал.1 и 2, чл.39 и чл.40, ал.1 ЗС във връзка с чл.192б, ал.3 З./отм./ и чл.63, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по Т.;
Решение № 186 от 19.02.1997 год. по гр.дело № 154/1986 год. на ОСГК на Върховния съд е относимо към чл.59 и 181, ал.1 и 3 З./отм./, чл.40, ал.2 ЗПИНМ/отм./ във връзка с чл.79, ал.1 ЗС;
Решенията на Върховния съд, І гражданско отделение:
№ 2053 от 18.08.1960 год. по гр.дело № 4505/1960 год. и
№ 1804 от 08.08.1963 год. по гр.дело № 1218/1963 год. са по чл.40 ЗС;
№ 2743 от 07.07.1983 год. по гр.дело № 1543/1983 год. е по чл.79 ЗС, но във връзка с чл.181, ал.3 З./отм./;
№ 239 от 29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год. се отнася до приложението на чл.68 и 79 ЗС във връзка с чл.119, ал.1 ГПК/отм./.
Решенията на Върховния касационен съд:
№ 1057 от 26.07.2002 год. по гр.дело № 1180/2001 год. на ІV гражданско отделение касае приложението на чл.63 ЗС, чл.56, ал.3 и чл.192 З./отм./, а
№ 140 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 797/2005 год. на І гражданско отделение е свързано с наследяване и относимостта на чл.79, ал.1 ЗС с оглед чл.127, ал.1 ГПК/отм./.
Определенията по чл.288 ГПК на Върховния касационен съд № 100 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 5233/2008 год. и № 627 от 22.07.2009 год. по гр.дело № 395/2009 год. не са основание за допустимост по настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд с № 476 от 14.04.2010 год., постановено по гр.дело № 1861/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: