2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1127/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр.София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1127/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 02.04.2012 год. по гр.дело № 34/2012 год., с което е потвърдено решението на Монтанския районен съд от 15.11.2011 год. по гр.дело № 326/2011 год. за отхвърляне като неоснователен предявения от Й. К. И.-П., ЕГН [ЕГН] и К. И. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], против П. К. И. от [населено място], област М., [улица], ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК – за прогласяване нищожността на решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 15.07.2009 год. по в.гр.дело № 218 по описа за 2009 год., както и на последващите решения по извършване на делбата, постановени по гр.дело № 687/2007 год. на Районен съд Монтана-решение от 14.07.2010 год. и допълнително решение от 24.01.2011 год.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Й. К. И.-П. и К. И. К.- починал според удостоверение № 002159 от 14.06.2012 год. на СО, Район „В.” на 27.05.2012 год.(преди подаване на касационната жалба) и оставил за наследници страните по делото, негови низходящи, представлявани от адвокатите Г. Г. и С. Х., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК с бланкетна жалба вх.№ А-710 от 20.06.2012 год.
Постъпила е и втора касационна жалба с вх.№ А-929 от 06.08.2012 год., подадена от Й. К. И.-П. чрез адвокатите Г. Г. и С. Х. като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните материалноправни въпроси:
– Поради липса на легална дефиниция „нищожност на решението” следва ли при анализа на това понятие, изводите да се формират от материалноправните разпоредби, регламентиращи допустимост на иска;
– Когато е одобрен идеен и архитектурен проект за двуфамилна сграда, която обаче е реализирана в отклонение в случая формирана ли е етажна собственост.
От ответника по касация П. К. И., представляван от адвокат К. Б. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че искът по чл.270, ал.2 ГПК е неоснователен тъй като решение от 15.07.2009 год. по в.гр.дело № 218/2009 год. на Монтанския окръжен съд и последващите решения по извършване на делбата, постановени по гр.дело № 687/2007 год. на Монтанския районен съд са валидни, защото несъобразяването на решение с материалния закон не води до нищожност на същото. Взето е предвид, че правилността не може да бъде проверявана в производство за прогласяване нищожност, а допуснати нарушения на закона се отстраняват по реда на инстанционния контрол.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Приложените решения на Върховния съд(ВС) и Върховния касационен съд(ВКС) касаят различна фактическа обстановка, свързана с производство по чл.34 ЗС-делба, като нито едно от тях не се отнася до нищожност на съдебно решение:
Решение № 713 от 11.03.1981 год. по гр.дело № 163/1981 год. на І-во гражданско отделение на ВС е свързано с приложението на чл.283 ГПК/отм./ във връзка с чл.34, ал.1 ЗС;
Решение № 903 от 17.07.1985 год. по гр.дело № 329/1985 год. на същото отделение на ВС също е по чл.34, ал.1 ЗС;
Решение № 398 от 04.06.1987 год. по гр.дело № 208/1987 год. на същото отделение на ВС се отнася до приложението на чл.278 ГПК/отм./ в производство по чл.34, ал.1 ЗС;
Решение № 83 от 10.02.1987 год. по гр.дело № 640/1986 год. на същото отделение на ВС касае приложението на чл.38 ЗС;
Решение № 967 от 19.04.1960 год. по гр.дело № 822/1960 год. на ІІІ-то гражданско отделение на ВС е свързано с разпоредбите на чл.37, 38 ЗС в производство по чл.34 ЗС във връзка с чл.282 и чл.225 ГПК/отм./ и § 9 от Указа за изменение и допълнение на Закона за благоустройството/отм./;
Решение № 285 от 02.06.2004 год. по гр.дело № 846/2003 год. на І-во гражданско отделение на ВКС е отменително, на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./;
Решение № 288 от 13.07.2011 год. по гр.дело № 1055/2010 год. на същото отделение и съд е постановено в производство по чл.290 ГПК, но е свързано с допускане на делба и реституция;
Решение № 55 от 06.01.1960 год. по гр.дело № 8660/1959 год. на същото отделение на ВС касае чл.283 ГПК;
Решение № 146 от 18.03.2002 год. по гр.дело № 722/2001 год. на същото отделение на ВКС е относимо към производство по делба и приложението на чл.16, ал.1 и чл.283 ГПК/отм./ във връзка с чл.75, ал.2 ЗН;
Решение № 335 от 23.06.1988 год. по гр.дело № 248/1988 год. на същото отделение на ВС е относимо към правната норма на чл.58, ал.1 и ал.2 ЗТСУ/отм./;
Решение № 1345 от 05.12.2008 год. по гр.дело № 4543/2007 год. на ІV-то гражданско отделение на ВКС касае приложението на чл.278 и чл.282 ГПК/отм./;
Решение № 480 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 803/2009 год. на ІІ-ро гражданско отделение на ВКС е постановено в производство по чл.290 ГПК, но във връзка с чл.34 и чл.79, ал.1 ЗС;
Решение № 384 от 02.11.2011 год. по гр.дело № 1450/2010 год. на І-во гражданско отделение на ВКС е по иск с правна квалификация чл.108 ЗС;
Решение № 861 от 14.11.1986 год. по гр.дело № 492/1986 год. на същото отделение на ВС касае приложението на чл.79 ЗС и чл.62 ЗТСУ;
Решение № 325 от 23.04.1993 год. по гр.дело № 963/1992 год. на същото отделение и съд се отнася до приложението на чл.39 и чл.79 ЗС, но във връзка с чл.26 ЗЗД;
Решение № 341 от 27.04.1994 год. по гр.дело № 109/1994 год. на същото отделение и съд е относимо към приложението на чл.39, ал.2 и чл.40 ЗС, но във връзка с чл.69, ал.2 ЗТСУ/отм./;
Решение № 313 от 05.04.2000 год. по гр.дело № 793/1997 год. на същото отделение на ВКС касае недопустимост на делба на отделно помещение в сграда, щом то не е самостоятелен архитектурен обект;
Решение № 1573 от 19.06.1970 год. по гр.дело № 959/1970 год. на същото отделение на ВС се отнася до приложението на чл.39 ЗС;
Решение № 186 от 15.03.1985 год. по гр.дело № 41/1985 год. на ІІІ-то гражданско отделение на ВС се отнася до приложението на чл.251а, ал.1 ППЗТСУ/отм./ във връзка с чл.2, ал.2 от Указ № 2684/1983 год.;
Решение № 18 от 25.01.2010 год. по гр.дело № 2849/2008 год. на І-во гражданско отделение на ВКС е постановено по иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, а
Решение № 30 от 07.02.2012 год. по гр.дело № 401/2011 год. на същото отделение и съд е свързано с приложението на чл.98 ЗС.
Представените определения на ВКС: № 1270 от 08.12.2010 год. по гр.дело № 1821/2010 год. на ІV-то гражданско отделение, № 28 от 19.01.2011 год. по гр.дело № 532/2010 год. и № 250 от 17.03.2011 год. по гр.дело № 1055/2010 год., двете на І-во гражданско отделение са постановени в производство по чл.288 ГПК, поради което не следва да бъдат съобразявани в настоящото производство.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 02.04.2012 год. по гр.дело № 34/2012 год.
ОСЪЖДА Й. К. И.-П., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.Г, ет.VІ, ап.86 да заплати на П. К. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300/триста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/