5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 147/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр.София, 28.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 147/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 83 от 15.10.2010 год., постановено по гр.дело № 131/2010 год., с което е потвърдено решение № 16 от 26.02.2010 год. по гр.дело № 669/2008 год. на Бургаския окръжен съд за уважаване отрицателен установителен иск(О.)с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за апартамент № 14 в [населено място], [улица], вх.Г, ет.3 с площ от 125.73 кв.м., обособен като самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.133.3.7, находящ се в сграда с идентификатор 51500.502.133.3 по кадастралната карта на същия град с площ на жилището по кадастрална схема – 126 кв.м. ведно с прилежащите към него изба № 3 с площ от 11.1 кв.м. и таван № 3 с площ от 4.94 кв.м. ведно с 4.653% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо ПИ с идентификатор 51500.502.133 и че не съществува ипотечно правоотношение, предмет на сделка за договорна ипотека, обективирана в нот.акт № 133, том ХХХІІ, рег.№ 16405, дело № 6151/2007 год. на нотариус С. А.-Н., вписана с акт № 91, т.5, дело № 9284, вх.рег.№ 10174 на Служба по вписванията при Н., поради това, че ипотечното правоотношение не е възникнало, тъй като учредителят не е бил собственик на ипотекирания имот.
Недоволен от въззивното решение е касаторът(ответник по спора) Х. С. И. от [населено място], представляван от адвокатите Н. Б. Б. от В. адвокатска колегия и В. И. И.-К. от Л. адвокатска колегия, които го обжалват изцяло в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материалноправен въпрос относно „субективното право на ищците с оглед предявения иск в действащия според апелативния съд „наемен” договор, който ги прави владелци на процесния имот”, при което „е дадена защита в по-голям обем от заявената в петитума на исковата молба и уточняващата такава като се е произнесъл за целия апартамент, а не само за източната половина от апартамента /с изложение север-юг/”.
Постъпила е касационна жалба и от О. /О./АД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от юрисконсулт Г. И. М., която счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответниците по касация Т. И. Т., М. Н. Т. и Н. Т. И., тримата от [населено място], представлявани от адвокат Ц. В. от Бургаската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени разноски по делото пред настоящата инстанция, за което липсват данни да са сторени.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно по делото, че със заповед № 183/11.12.1985 год., издадена от председателя на АПК-Н., семейството на ищеца Т. И. Т. е настанено в служебен апартамент на АПК-Н., предмет на настоящия спор, в източната му половина/север-юг/, състояща се от кухня-хол, спалня и сервизно помещение като другата половина е отдадена под наем на трети лица. През 1993 год. настанените в имота трети лица са получили друго ведомствено жилище, а Т. И. Т. е подал молба за закупуване на апартамента с вх.№ 99-00-33/12.03.1991 год. и молба от 20.07.1993 год. до ЛС на ТКЗС-Н. за разширение в освободената част на основание чл.8 ЗНО/отм./ и закупуване на целия апартамент, по което е постановено решение от 14.07.1998 год. по гр.дело № 1456/1993 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменен мълчаливия отказ на ЛС на ТКЗС /заместен по реда § 29 ЗСПЗЗ от пълномощниците на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ/ семейството на Т. да бъде разширено в ползвания под наем апартамент и е отменена заповед № 50/07.10.1993 год., с която в освободената част е настанен П. П., а с решение № 4097/20.07.1999 год. по адм.дело № 1411/1999 год. ВАС решението на окръжния съд е отменено в частта за мълчаливия отказ понеже през 1007 год. /на 15.12./ апартаментът е продаден от правоимащите на ТКЗС, на трети лица, препродаден след една седмица на В. К. К., на която искът по чл.108 ЗС срещу Т. и П. е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.дело № 134/1998 год. на Н., потвърдено с решение № 2002 от 25.01.2001 год. на Върховния касационен съд поради нищожност на продажбата. Отчетено е, че на 18.07.2007 год. В. К. К. е продала апартамента на Х. С. И., който на 09.10.2007 год. е учредил в полза на О.,АД договорна ипотека върху имота за обезпечение на банков кредит в размер на 64 600 евро. Взето е предвид, че ищците като трети лица-наематели в жилище, предмет на спрян въвод по реда на чл.524 във връзка с чл.523, ал.2 ГПК имат правен интерес от завеждане на О. за целия имот /както е по исковата молба и уточнението/, тъй като са заявили желание за закупуване на апартамента по реда на ЗУЖВГМЖСВ, по което заявление все още няма произнасяне.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба на Х. С. И. е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Приложените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 620 от 25.06.1993 год. по гр.дело № 211/1993 год. на І гражданско отделение е свързано с приложението на чл.2, ал.1 ГПК/отм./;
Решение № 1338 от 21.05.1965 год. по гр.дело № 625/1965 год. на същото отделение е относимо към приложението на чл.72 и чл.74 ЗС;
Определение № 74 от 16.02.2010 год. по ч.гр.дело № 679/2009 год. на ІІІ гражданско отделение е по допустимост, на същото основание – чл.288 ГПК, поради което не следва да бъде съобразявано;
Решение № 2000 от 25.01.2001 год. по гр.дело № 1132/2000 год. на ІV гражданско отделение касае допустимост на искане по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ във връзка с чл.2, ал.1 ГПК/отм./,
а решение № 1807 от 30.11.1999 год. по гр.дело № 651/1999 год. на същото отделение касае приложението на чл.91 ЗЗД във връзка с чл.72, ал.3 ЗС.
Касационната жалба на О.,АД е постъпила в канцеларията на въззивния съд на 10.12.2010 год. след срока по чл.283 ГПК тъй като съобщението за приготвеното решение е получено на 09.11.2010 год. и едномесечния срок е изтекъл на 09.12.2010 год. – ден четвъртък, поради което се явява процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 83 от 15.10.2010 год., постановено по гр.дело № 131/2010 год. по жалбата на Х. С. И. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на О.АД със седалище [населено място] срещу същото въззивно решение. В тази част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ