3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
С., 23.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1683/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.И.П. – пълномощник на П. Д. Д.,Н. Д. В.,Х. Д. Я.,М. Т. С. и К. Т. П. срещу решение Nо 1058 от 20.07.2009 г. по гр.д. Nо 831/09 г. по описа на В. окръжен съд, с което е отменено решение от 12.11.2008 год. по гр.д. № 1356/07 год. на В. районен съд,в часттта,в която са отхвърлени исковете предявени от касаторите срещу Т. Т. К.,В. Т. А. и Н. Т. В.,за приемане за установено,че първите трима са собственици на по 1/15 ид.ч.,а последните двама на по 1/5 ид.ч.от недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1051,16 кв.м.,съставляващо УПИ № ІІІ -564 в кв.13 по РП-с.К.,В. област и исковете са уважени.С решението е отменен нот.акт по обстоятелствена проверка № 6,н.д.№ 175/03 год.,с който Т. Т. К. е призната за собственик по давност на процесния имот и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта,в която е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите сочат,че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правен въпрос-достатъчен ли е установителния иск,с който само се признава материалното право и неговия обем или за ефективната защита и реализация на правото е необходим и вещен ревандикационен иск срещу купувача или тя се постига с обявяване относителна недействителност на увреждащата сделка чрез П. иск,който въпрос е от значение за развитието на правото и по материално правен въпрос – в какво се състои и изразява увреждането ,като елемент от П. иск,който е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, в частта,в която е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД ,въззивната инстанция е приела,че с предприетото действие-продажба,извършено през 2003 год.от Т. К. не се увреждат правата на ищците-сега касатори,тъй като договорът е произвел частично прехвърлително действие,като е направил приобретателите собственици на такава част от имота,каквато техния праводател е притежавал.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото прилага решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.По поставените въпроси и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените решения – № 655 от 05.07.2007 год.на ІІ г.о. ВКС и решение без номер,даващо разяснение за характера на П. иск, а въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 1058 от 20.07.2009 г. по гр.д. Nо 831/09 г. по описа на В. окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: