О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София 10. 09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 844/2012 година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
А. Б. Л. и Л. Й. Л. са подали касационна жалба срещу решение № 3826 от 1.06.2012 г. по гр.д. № 1616 от 2011 г. на Софийски градски съд, въззивен състав с което е отменено решение от 9.12.20109 г. по гр.д. № 43551 от 2009 г. на Софийски районен съд , 52 състав и е допусната делба на имота като са определени квотите на всеки от съделителите и е зачетено саморъчното завещание, направено от П. А…
В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторите се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, ал.1 ГПК по следните въпроси : валидна ли е сделката – продажба на чужда вещ. При изготвено саморъчно завещание следва ли да се приложи разпоредбата на чл.31 от Закона за наследството като се установи наследствената маса. Какви са условията за да се зачете едно завещание за действително. Третия въпрос са критериите определящи действителността на завещанието. Според касаторите този въпрос налага допускане на съдебният акт до касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Подадена е и насрещна касационна жалба при условията на чл.287, ал.2 ГПК от В. Д. А., Б. Ж. А. и С. Ж. А. в частта, с която е намалено завещателното разпореждане в полза на техния наследодател Ж. Б. А. и е възстановена запазената част от наследството на А. Б. Л.. Посочват, че решението в тази част е неправилно и необосновано. Отбелязват, че не е обсъдена декларацията, изготвена от А. Л. , с която заявява, че е получила своята запазена част от наследството в пари. Към тази жалба е представено изложение съдържащо процесуалния въпрос за задължението на съда да обоснове изводите си на база целия събран и приобщен доказателствен материал. Според тях този въпрос е в предметното поле на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
А. Б. Л. и Л. Йорданов Л. са депозирали отговор по насрещната касационна жалба , посочвайки, че тя е неправилна и необоснована.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на А. Б. Л. и Л. Й. Л. и насрещната касационна жалба на В. Д. А., Б. Ж. А. и С. Ж. А. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставени въпроси.
Делото е за делба в първата фаза по допускане на делбата. Дели се апартамент № 81, [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. “Д” ,ет.3 с площ от 56,56 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения заедно с мазе с площ от 5,17 кв.м. заедно с 0,964% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място. Този апартамент е бил собственост на наследодателите на страните П. А. А. и Б. С. А., които са го притежавали с договор за продажба от 15.01.1981 г. Съсобствеността е образувана по наследство като първо е починала П. А. А.- 6.09.1999 г. /у-ние за наследници № 000399 от 17.03. 2008 г./ , а впоследствие и съпругът Б. С. А. . Имота е бил придобит в СИО от двамата съпрузи . Наследодателите от брака си са имали две деца А. Б. Л. и Ж. Б. Л.. Последният е починал на 4.03.2008 г. и е оставил наследници съпруга и низходящи и те са В. Д. А. Б. Ж. А. и С. Ж. А. /у-ние № 002222 от 14.03.2008 г. / . П. А. е оставила саморъчно завещание, което е прието за действително и е оспорено от А. А. до размера на запазената й част. Б. А. приживе е продал на дъщеря си 4/6 ид.ч. от апаратамента с н.а. № 137, т.01, рег. № 7865, н.д. № 121 от 2009 г. макар да е притежавал само 3/6 идеални части от него. Въззивният съд правилно е заключил , че сделката е действителна , но вещно- транслативният й ефект касае само ? идеална част от имота, каквато част е притежавал продавача, защото това е неговата част от прекратеното СИО поради смъртта на съпругата му. Тази идеална част е собственост на съпрузите А. Б. Л. и Л. Й. Л. в СИО. А. Б. Л. е оспорила до размера на запазената си част направеното в полза на брат й саморъчно завещание от тяхната майка П. Андонова. Съдът е приел, че това завещание е действително защото е написано и подписано от завещателката и са налице всички изисквания по чл.25, ал.1 от Закона за наследство. Относно критериите за действителност на саморъчното завещание липсва колебание в практиката , по този въпрос има единно становище и допускането на касационна проверка на решението по него не е наложително. По делото е било безспорно , че със завещанието завещателката се е разпоредила с цялото си имущество, което се е състояло от посоченият апартамент, поради което това завещание е общо- чл.16, ал.1 от Закона за наследството, който определя ,че при завещание, което обхваща цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. При общото завещание намаляването на завещанието се извършва в дробна част и тя е 1/6 идеална част от наследственото имущество когато то се наследява от съпруг и две деца- чл.29, ал.3 от Закона за наследството. В случая не следва да се образува наследствена маса съгласно чл.31 от Закона за наследството. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика по поставените въпроси, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на съдебното решение.
Не следва да се допуска обжалване и по насрещната касационна жалба, тъй като съгласно чл. 287, ал.4 ГПК тя следва съдбата на касационната жалба.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика. Поставените в изложението и на двете касационни жалби въпроси не съдържат материално правни и процесуални проблеми които налагат решението да бъде разгледано от касационната инстанция. Напротив по всички зададени въпроси е създадена трайна и безспорна практика , поради което за тяхното изясняване не е необходимо допускането на касационно обжалване.
При действащото факултативно касационно обжалване разглеждането на въззивното решение се осъществява само с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата , а не за проверка правилността на съдебният акт , каквито оплаквания са наведени в настоящия случай.
С оглед от резултата в тази фаза на касационното производство всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3826 от 1.06.2012 г. по гр.д. № 1616 от 2011 г. на Софийски градски съд, въззивен състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: