2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 751/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр.София, 04.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 751/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвани са решения за поправка на очевидна грешка(ОФГ), постановени в производство по чл.192 ГПК/отм./ по гр.дело № 1111/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд:
1. С решение № 338 от 29.02.2012 год. в диспозитива на решение № 1789 от 28.11.2011 год. по гр.дело № 3151/2008 год. няма такъв № на дело в настоящото производство (явно се има предвид настоящото) като е допълнен диспозитива в частта, с която е изменено решението по допускането на делбата като е допусната да се извърши делба на магазин с полезна площ от 27.30 кв.м., склад и тоалетна, разположени в източната част на партерния етаж при квоти: 1/3 ид.ч. общо за К. Г. К. и Б. П. В. режим на съпружеска имуществена общност (СИО), 1/3 ид.ч. общо за Й. Г. К. и Д. Д. И.-К. в режим на СИО и 1/3 ид.ч. за С. Г. К. и
2. С решение № 752 от 10.05.2012 год. като е допълнен диспозитива в частта, с която е изменено решението по допускане на делбата като са определени квоти както следва: 1/3 ид.ч. общо за К. Г. К. и Б. П. В. в режим на СИО, 1/3 ид.ч. общо за Й. Г. К. и Д. Д. И.-К. в режим на СИО и 1/3 ид.ч. за С. Г. К..
Недоволни от въззивните решения са касаторите Г. Й. К. и Д. Д. И.-К., двамата представлявани от адвокат С. Г., които считат, че са налице трите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – пространни съображения се излагат по съществото на спора.
Ответниците по касация Й. Г. К., К. Г. К., Б. П. В., Р. Й. С. и С. Г. К. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Обжалваните решения са постановени от надлежен състав, обявил делото за решаване по искането за поправка на ОФГ.
За да постанови решение № 338 окръжният съд е приел, че е допуснал ОФГ в диспозитива на въззивното решение в частта, с която същото е изменено относно допускането до делба на стоматологичен кабинет като отделен обект като е следвало да се упомене като отделен обект и посочения магазин между посочените съделители при определените дялове.
По второто обжалвано решение № 752 е съобразено, че след като е допуснат до делба стоматологичния кабинет като отделен обект – то с нарочен диспозитив следва да се определят и квотите между съделителите.
В изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване се сочи, че „правните въпроси от значение за изхода на делото, които са включени в предмета на спора и са обусловили изводите на съда са: 1. Нищожно ли е съдебно решение за поправка на съдебно решение постановено от съдебен състав, различен от този, който се е произнесъл с първоначално сгрешено решение; 2. Става ли собственик на имота добросъвестен владелец упражняващ фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на законовия давностен срок; 3. Ако при установени по делото факти, доказващи наличие на обективния и субективния елементи на своене на лицето, намиращо се в имота – може ли да се приеме, че същото е държател, а не владелец; 4. Може ли придобивна давност да се прекъсне и по причини, извън изрично указаните в закона; 5. Допустимо ли е изявление или действие на другия съпруг, извършено не в интерес на семейството да задължава неучаствалия съпруг? Може ли единият съпруг да осъществи придобивно давностно владение самостоятелно”.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, но на въззивното решение № 1789 от 28.11.2008 год.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решенията на Пловдивския окръжен съд № 338 от 29.02.2012 год. и № 752 от 10.05.2012 год., постановени по гр.дело № 1111/2008 год. в производство по чл.192 ГПК/отм./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: