1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 13.02.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 575 /2012 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. П. и М. Г. К. от [населено място] чрез пълномощника им адв.Г. Ю. срещу решение № 577/23.1.2012 г, постановено по гр.дело № 1002/2010 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 1807/31.3.2009 г по гр.дело № 1032/2008 г по описа на Районен съд Благоевград и вместо него е постановено друго, с което съдът е признал за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на С. П. У. и В. М. У., че В. Г. П. и М. Г. К. са собственици на 276/347 ид.части от УПИ ….., кв… по плана на седми микрорайон на [населено място], одобрен със заповед № …./….. г на кмета на [община], който имот е идентичен с поземлен имот с кадастрален номер ….. с административен адрес : [населено място], [улица] площ за имота 347 кв.м с трайно предназначение-урбанизирана територия и начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/, при граници за имота : имоти с кадастрални номера №…., …….. и ………С решението си Окръжен съд –Благоевград е отхвърлил предявения от М. Г. К. срещу С. П. У. и В. М. У. иск по чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението на недвижим имот представляващ първи жилищен етаж с идентификатор №…… с площ от 78 кв.м, с предназначение на същия-жилище, апартамент, при съседи : над обекта №……., изграден в жилищна сграда с идентификатор № …….
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправни правни и процесуално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси решавани противоречиво от съдилищата. Касаторите считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касация С. П. У. и В. М. У. са на становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.Оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор като подържат, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се подържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материално правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно : 1./ В коя от двете сгради в дворното място се намират дарените на ищците два жилищни етажа.2/ Ответниците У. придобили ли са въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност идеална част от дворното място, както и първия жилищен етаж от сградата.3/Кои са предпоставките, при наличието на които може да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот.4/По какъв начин ответниците са манифестирали пред касаторките факта на упражняване на фактическа власт върху жилището и ид.част от дворно място.5/Сключеният между Г. Р. и С. У. частен писмен договор може ли да послужи като годно основание за завладяване на вещта.В изложението са посочени и процесуално правни въпроси, разрешени според касаторите в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, а именно : 1/Установили ли са ищците активната си материално-правна легитимация по предявените искове.2/Как съдът е проверил достоверността на свидетелските показания по делото.3/Как се разпределя доказателствената тежест при предявени иск по чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС.4/Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля.
Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общи и допълнителни основания за допускане на касационен контрол.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ /обн ДВ бр.59 от 22.7.1994 г /отм/ с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събраните на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК.
В разглеждания случай касаторите сочат само едно решение, което има характера на задължителна съдебна практика № 24 от 28.1.2010 г по гр.дело № 4744/2008 г на Първо ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК.Съгласно това решение съдебният акт следва да бъде постановен въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на посоченото от касаторите решение по чл.290 ГПК, а е постановено в съответствие с него, доколкото окръжния съд е направил изводите си, обосноваващи крайния изход по делото въз основа на преценка на всички събрани по делото доказателства-гласни, писмени и заключението на вещото лице, преценени в тяхната съвкупност и при подробно изложение защо съдът приема едни и не възприема други доказателства.
Останалите приложени съдебни актове нямат характера на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.290 ГПК.Те са постановени по друг процесуален ред при действието на ГПК /отменен/ и при различна фактическа обстановка. При това положение следва да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.2.2010 г на ВКС по тълкувателно дело № 182009 г, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, правният въпрос или правните въпроси от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да са разрешени в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.В разглеждания случай нито едно от посочените решения не установяват противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, нито въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Формулираните от касаторите въпроси не касаят предпоставките за допустимост на касационното обжалване, а само и единствено правилността на съдебното решение.Фактическите констатации на въззивния съд и правилността на съдебното решение обаче не могат да се проверяват в производството по чл. 288 от ГПК.В това производство касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивния съд, поради което наведените твърдения за неправилност на съдебното решение като постановено в разрез със събрания доказателствен материал не могат да се обсъждат.
Следователно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По горните съображения върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 577/23.1.2012 г, постановено по гр.дело № 1002/2010 г на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2