2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 762/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр.София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 762/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския апелативен съд № 65 от 06.04.2012 год., постановено по гр.дело № 98/2012 год., с което е потвърдено решение № 1479 от 01.12.2011 год. по гр.дело № 1265/2009 год. на Варненския окръжен съд за осъждане Г. Г. В. ЕГН [ЕГН] и В. П. В. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], КК”С.”, ул… № … да предадат на Г. Р. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] ат…., ап…., владението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в [населено място], КК”С..”, местност „А..”, ул…., № … с площ по нотариален акт …. кв.м., а фактическа площ в установените му граници – 1720 кв.м., представляващ сега ПИ с идентификатор …… по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със заповед № …-…-…/…. год. на изпълнителния директор на А., идентичен на ПИ №… в кв… по плана на Вилна зона В., местност „А.” с граници по кадастралната карта: поземлени имоти ….; ….; ….. и ….., заедно с построения в същия поземлен имот търговски обект с разгъната площ от 225 кв.м., състоящ се от осем търговски помещения, на основание чл.108 ЗС.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Г. Г. В. и В. П. В., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Г. Й., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1.”произнасянето на съда само на база избрани от него доказателства, без обсъждането им в съвкупност с останалите събрани такива и без излагане на съображения защо отхвърля едни и приема други като достоверни”, 2.”допустимостта на свидетелски показания на трети лица в хипотезата на чл.165, ал.2 ГПК без наличие на обратно писмо” и 3.”длъжен ли е съдът да не излиза вън от спорния предмет и ако присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищцата, това нарушава ли диспозитивното начало”.
От ответника по касация Г. Р. Р., представлявана от адвокат Г. Т. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд приема за установено, че договорът за продажба от …. год., обективиран в нот.акт № .., т…., дело № …/…. год. на Нотариус Р. К. с рег.№ … не е нищожно на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради привидност. М. Г. Н. е придобила собствеността само на земя от семейство В., след което е дарила на …. год. на брат си Р. Г. Р. както е по нот.акт № …, т…., дело №…./… год. на Нотариус Т. М., вписан под №…. земята ведно с търговския обект, находящ се в имота, при което обратното писмо с дата 08.09.2004 год. по първата сделка с оглед едноличната и тричленна съдебно-графологична експертизи на основание чл.194, ал.2 ГПК е изключено от доказателствата по делото тъй като подписът за декларатор не е положен от купувача М. Г. Н.. Взето е предвид, че узаконяването на процесната сграда е станало на ……. год. на името на Г. Г. В., от когото е представена декларация, че разрешението за строеж и актът за узаконяване са издадени неправилно понеже собственик е купувача М. Г. Н.. Отчетено е, че ответниците В. владеят имота, но не са го придобили по давност – не е налице нито непрекъснато/продължило повече от 10 години/, нито необезпокоявано владение с оглед събраните и обсъдени подробно писмени и гласни доказателства, а ищцата се легитимира като собственик по наследство от баща си Р. Г. Р., починал на ….. год., поради което искът с правна квалификация чл.108 ЗС е приет за основателен и доказан и са възприети изцяло мотивите в първоинстанционното решение при постановяване на въззвното съгласно чл.272, изр.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 1385 от 08.12.2008 год. по гр.дело № 6410/2007 год. на V-то гражданско отделение е отменително и постановено при друг процесуален ред – чл.218, ал.1, б.”а” ГПК/отм./;
Решение № 235 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 513/2010 год. на ІV-то гражданско отделение е постановено по обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.152 и 33 ЗЗД;
Решение № 887 от 02.11.2001 год. по гр.дело № 311/2001 год. на ІІ-ро гражданко отделение се отнася до приложението на чл.152 във връзка с чл.209 ЗЗД;
Решение № 16 от 24.03.2011 год. по т.дело № 354/2010 год. на І-во търговско отделение касае искове по чл.125, ал.3 и чл.129 от Търговския закон;
Решение № 1323 от 26.10.1999 год. по гр.дело № 612/1999 год. на Върховния съд е постановено в производство по чл.218а и сл.ГПК/отм./ във връзка с чл.198, ал.2 и чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ и не представлява задължителна практика. Отделен е въпросът, че е свързано с Търговския закон – чл.71, 194, 195 и чл.196 от същия;
Определение по допустимост № 442 от 22.03.2011 год. по гр.дело № 1497/2010 год. на ІV-то гражданско отделение е по чл.288 ГПК и не може да бъде съобразено, а
Решения: на Ямболският окръжен съд от 01.06.2011 год. по гр.дело № 175/2011 год. и на Хасковския окръжен съд от 29.07.2009 год. по гр.дело № 347/2009 год. не са заверени, че са влезли в сила, поради което не следва да се обсъждат.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 65 от 06.04.2012 год. по гр.дело № 98/2012 год. по описа на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. Г. В. ЕГН [ЕГН] и В. П. В. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.І, ет…, ап.. да заплатят на Г. Р. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] ет…, ап… на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: