Определение №45 от 41302 по гр. дело №796/796 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 796/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45

гр.София, 28.01. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 796/2012 година

Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 205 от 13.06.2012 год., постановено по гр.дело № 180/2012 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 372 от 30.01.2012 год. по гр.дело № 865/2011 год. на Смолянския районен съд за отхвърляне като неоснователен, предявеният от В. Р. Ф. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], общ.Б., обл.С., [улица] против [община] иск с правно основание чл.75 от ЗС за предаване на владението върху следния недвижим имот: триетажна административна сграда със застроена площ 176 кв.м., идентифицираща се като сгради с идентификатори ….. и ……. по кадастралната карта на [населено място], област С. и гаражни клетки към нея със застроена площ 76 кв.м., идентифициращи се като сгради с идентификатори …….. и …… по кадастралната карта на [населено място], област С., заедно с прилежащия терен към сградите с площ от 1370 кв.м./поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], област С./, представляващ имот пл.№ …., в кв…. по П. на [населено място], при граници: на север-А. и Р. М., н-ци на А. Б. и Б. Х., изток и юг-улици, запад – н-ци на Г. К., както и ответника да преустанови извършването на всякакви действия, с които нарушава владението на ищеца върху този имот.
Недоволен от въззивното решение е касаторът В. Р. Ф., представляван от адвокат Б. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1. „Следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.358 ГПК в случаите, когато владението е отнето въз основа на нареждане на общински орган и приравняват ли се в случая държавни с общински органи?”
2. „Ако отговора на първия въпрос е положителен, то какъв акт следва да се има предвид под „нареждане” на общински орган – само индивидуални административни актове или и други актове, които нямат правните белези на индивидуален административен акт, но съдържат властнически разпореждания”.
От ответника по касация – [община], представлявана от адвокат В. Р. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендират за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба и изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че производството по предявения иск с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД от В. Р. Ф. срещу Правоимащите по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ на заличеното Т.”С. [населено място]” поради отказ от иска и на основание чл.119, ал.2 ГПК с протоколно определение от 17.09.2003 год. по гр.дело № 819/2012 год. Върховният касационен съд е обезсилил решение № 228 от 27.05.2002 год. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение № 790 от 03.01.2002 год. по гр.дело № 1083/1001 год. на Смолянския районен съд за отхвърляне предявения иск за обявяване за окончателен предварителния договор от 11.03.1996 год. за покупко-продажба на процесния имот, както и че с влязло в сила решение № 998 от 07.11.2008 год. по гр.дело № 6174/2007 год. Върховният касационен съд е отменил решението на Смолянския окръжен съд № 222 от 27.09.2007 год. по гр.дело № 233/2007 год. като е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от В. Р. Ф. срещу [община] за същия имот. Отчетно е, че със Заповед №…. от 11.12.2003 год. кметът на [община] на основание чл.65, ал.1 ЗОС и решение № 7 от 26.11.2003 год. на общинския съвет Баните, е заповядал да се изземе от държането на В. Р. Ф. процесния недвижим имот, която е оставена в сила с решение № 2 от 11.02.2009 год. по адм.дело № 14/2005 год. на Смолянския окръжен съд, последното е потвърдено с решение № 8475 от 23.06.2010 год. по адм.дело № 5393/2009 год. на Върховния административен съд, които действия са изпълнени като за изпълнението на Заповед № …. е издадена Заповед №…./….. год., с която е попълнен състава на комисията по изземването и е насрочена дата на изземването – 17.06.2011 год., поради което е направен извод, че същите не са били предприети самоволно или не по установения ред, а се явяват следствие от административен акт, който ги допуска, т.е. не е налице нарушение на чуждо право, при положение, че има законово основание за предприетото изземване и следователно извършените от ответната община действия са надлежно извършени и не се квалифицират като нарушение по смисъла на чл.75 ЗС, с иска по която разпоредба се защитава нарушеното владение и се възстановяват накърнените или засегнати права от продължаващо насрещно неправомерно поведение, което в случая не е налице като кумулативна изискуема предпоставка, респ. позоваването на чл.358 ГПК при това положение се явява неоснователно. Съобразено е, че ищецът се легитимира като титуляр на вещното право – недобросъвестно владение понеже не е настъпил транслативния ефект на собствеността, при което доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и възприети мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 350 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 205 от 13.06.2012 год., постановено по гр.дело № 180/2012 год.
ОСЪЖДА В. Р. Ф. ЕГН [ЕГН] от [населено място], С. област да заплати на Община-Б. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 350/триста и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/

Scroll to Top