1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 682 /2012 год.
Производството е за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. П. чрез пълномощника му адв.А. Д. срещу решение № 2988 от 3.5.2012 г, постановено по гр.дело № 2285/2009 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „В” въззивен състав.С въззивното решение е отменено решение от 12.12.2008 г на СРС, 24 състав по гр.дело № 2565/2005 г, с което са отхвърлени предявените от Н. Н. М. и Д. Е. С. против З. Г. П. и Столична община искове по чл.7 от ЗВСОНИ и чл.108 от ЗС и вместо него е постановено друго, с което съдът е признал за установено на основание чл.7 от ЗВСОНИ по иска, предявен от Н. Н. М. и М. Н. М., заместена на основание чл.120 от ГПК/отм/ от нейния правоприемник Д. Е. С., също починал в хода на процеса и заместен от Е. К. С. срещу З. Г. П. и Столична община, че сделката обективирана в договор от …. г, сключен от Председателя на ИК на Ленински РНС- като представител на държавата от една страна, а от друга Г. И. П. и Н. Б. П. за продажба на ? ид.части от апартамент в жилищната сграда на [улица], втори етаж, състоящ се от една стая , хол, кухня, баня –клозет, входно антре, застроен на 86, 09 кв.м е нищожна, признал е за установено, че Н. Н. М. и Е. К. С. са собственици и е осъдил на основание чл.108 от ЗС ответника З. Г. П. да им предаде собствеността и владението върху галерия от 20 кв.м, намираща се над магазин № … в [населено място], на [улица].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.К. моли решението да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и да бъде прекратено производството по делото, респ.моли да бъде допуснато до касация и бъде постановено друго решение по същество на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 от ГПК. Формулирани са процесуално правни и материално правни въпроси, по които се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, както и по въпроси, по които липсва формирана практика и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответниците Н. Н. М. и Е. К. С., както и третите лица-помагачи- Н. Н. М. и Ц. Н. М. са депозирали писмен отговор по касационната жалба, като считат същата за недопустима поради липса на основанието по чл. 280, ал. 1 т.1,2 и т. 3 ГПК.Молят обжалваното решение да не бъде допуснато до касация.Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК процесуално правни въпроси са следните : при положение, че допустимостта на производството е абсолютна процесуална предпоставка за даване ход на делото и за произнасянето по същество на спора, и за наличието на тази предпоставка съдът следи служебно, допустимо ли е възобновяване на оставено без движение производство само въз основа на направено вписване от страна на административния секретар, че липсват отметки делото да е било прекратявано.Чия е доказателствената тежест, при оставено без движение производство, да установи, че са отстранени в срок нередовностите на исковата молба, за да бъде насрочено делото в открито съдебно заседание.При наличие на разлика в текста на входираната в съда искова молба и представената такава, след вписването й в службата по вписванията, коя е меродавната и по коя съдът дължи произнасяне.
Поставените материално правни въпроси са следните : Съставлява ли „свръх петитум” произнасянето на въззивния съд по твърдени от ищците в производството нарушения по смисъла на чл.7 от ЗВСОНИ, които не фигурират във вписаната искова молба.Налице ли е сезиране на съда в срока по чл.7 ЗВСОНИ с тези две нарушения, които впоследствие са явно дописани в първоначалната искова молба, но не фигурит във вписаната.
Съобразено ли е въззивното решение при разрешаване на въпроса дали конкретните нарушения водят до нищожност на атакуваната сделка с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и с решение на Европейския съд по правата на човека от 15.3.2007 г по делото В. и др.срещу България и дали е отчетена тежестта на констатираното нарушение, както и дали ответникът е бил добросъвестен от гледна точна на това дали е могъл да влияе върху условията по сделката.
Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общи и допълнителни основания за допускане на касационен контрол.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ /обн ДВ бр.59 от 22.7.1994 г /отм/ с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събраните на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК.В разглеждания случай се сочи, че обжалваното решение противоречи на решение № 1518/8.7.2003 г по гр.дело № 1270/2003 г на ВКС, Четвърто ГО, както и на решение № 176/23.11.2001 г по гр.дело № 181/2001 по описа на ВКС, Четвърто ГО.Цитираните актове нямат характера на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.290 ГПК.Те са постановени по друг процесуален ред при действието на ГПК /отменен/ и при различна фактическа обстановка.При това положение следва да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.2.2010 г на ВКС по тълкувателно дело № 182009 г, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, правният въпрос или правните въпроси от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да са разрешени в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.В разглеждания случай касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е от значение за изхода на правния спор, когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените отношения промени.
Следователно материално правния или процесуално правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Нито един от посочените процесуални и материално правни въпроси не е обсъждан от съда в обжалваното въззивно решение.Разрешаването на тези въпроси не е обусловило крайния изход на настоящия правния спор.
От изложеното по-горе е видно, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1,2 и т.3 от ГПК.
В хода на съдебното производство пред първоинстанционния и въззивния съд ответникът е подържал тезата, че производството, оставено без движение на 25.2.1993 г незаконосъобразно е възобновено през 2004 г, както и че оригиналът на исковата молба, по която делото е образувано- от една страна, а от друга-вписаната искова молба, не са с идентично съдържание, доколкото намиращата се в кориците на делото е с допълнено от неизвестно лице съдържание чрез добавяне на две нарушения, обосноваващи нищожност на прехвърлителната сделка, които единствено са послужили за уважаване на предявените искове от въззивния съд.Ответникът обаче не е представил доказателства във връзка с това, делото да е било прекратено с влязло в сила определение и незаконосъобразно възобновено през 2004 г.Съдът, чието е задължението да следи за допустимостта на иска и редовността на исковата молба е извършил единствено възможната в случая проверка чрез административния секретар на съда и е установил, че липсват данни делото е да било прекратявано, както и че липсват книгите, водени от Бюро „Призовки”, относно този период, тъй като срокът за съхранението им е изтекъл.С оглед горните данни първоинстанционният съд е бил длъжен през 2004 г да даде ход на оставената без движение на 25.2.1993 г искова молба.Освен това ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи в процеса, изгодните нему твърдения не е представил както пред СРС, така и пред СГС доказателства за това, че съществува разлика в съдържанието на оригинала на исковата молба, намиращ се по делото и тази, която е вписана в службата по вписванията.При липсата на подобни доказателства, въззивния съд не е обсъждал тези въпроси, а след като те не са били предмет на въззивното решение, не са обусловили решаващата му воля и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид изхода на спора пред настоящия съд касаторът следва да бъде осъден да заплати на страните направените от тях разноски, представляващи възнаграждение за адвокатска защита, а именно : 600 лв на ответника по жалбата Н. Н. М. и 200 лв на ответника Е. К. С..На третите лица в производството разноски не се присъждат, съгласно чл.78 ал.10 от ГПК.В пълномощното на адв.Д.-пълномощник на С. и на третите лица- помагачи е посочено, че сумата 600 лв е заплатена за процесуална защита и съдействие на тримата. И доколкото друго не е изрично посочено, съдът приема, че на ответника С. се дължат разноски в размер на 200 лв или 1/3 от посочената в пълномощното сума.
Мотивиран от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2988 от 3.5.2012 г, постановено по гр.дело № 2285/2009 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „В” въззивен състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК З. Г. П. с адрес този на пълномощника му адв.А. Д., [населено място], [улица], ет.3 да заплати на Н. Н. М. с адрес този на пълномощника му адв.Д. С., [улица] сумата 600 лв, представляваща възнаграждение за един адвокат и на Е. К. С. с адрес този на пълномощника му адв.М. Д. [населено място], [улица] сумата 200 лв, възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.