О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София 23.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д.№ 566/2012 година:
Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с чл.1, т.1 ГПК.
Б. Ц. Д. е подал частна жалба срещу определение № 13219 от 10.08.2012 г. постановено по гр.д. № 10942 от 2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение , 3 състав , с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателката срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 4.05.2011 г. , издадена по ч. гр.д. № 5482 от 2008 г. на Софийски районен съд , Трето гражданско отделение , 80 състав. С обжалваното определение е прекратено производството по делото. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт.
В. А. Д.- другият титуляр на заповедта за изпълнение не е депозирал становище.
Ответника [фирма] също не е депозирал отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна:
Подадената частна жалба е допустима защото е депозирана от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол с частна жалба и в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК , но разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение е прието, че възражението на Б. Ц. Д. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 4.05.2011 г. по ч. гр.д. № 5482 от 2008 г. на Софийски районен съд , Трето гражданско отделение , 80 състав, депозирано при условията на чл.423, ал.1 ГПК не следва да бъде разглеждано тъй като е недопустимо поради просрочие.
Съгласно чл.414, ал.1 ГПК подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение се извършва в двуседмичен срок от връчването й пред съда , който я е издал т.е. пред Софийския районен съд. Тази процедура не е изпълнена. Възражението срещу заповедта е постъпило пред Софийски градски съд по реда на чл.423, ал.1, Т.1 ГПК. В. съд е счел, че производството е недопустимо на две основания: защото е пропуснат едномесечния преклузивен срок и защото не е налице фактическият състав на т.1 на текста. Настоящия състав намира , че извода на СГС за недопустимост на възражението поради изтекъл едномесечен срок е неоснователно. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на 22.04.2012 г. и едномесечния срок изтича на 22.05.2012 г., а не както е приел въззивният съд на 21.12.2012 г. Второто съображение на СГС за недопустимост на възражението обаче е основателно.
Софийски градски съд е счел, че заповедта е била надлежно връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което е неприложима разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК. Този извод е направен след като е установено, че адреса на който живее жалбоподателката е бил посетен от съответното длъжностно лице по връчване на призовките три пъти и тя не е била намерена за да се извърши лично връчване и не е било възможно предаване на съобщението на друго лице. Уведомлението е било връчено чрез залепване на вратата на апартамента на 30.05.2011 г. От този момент адресата може да получи съобщението и съдебните книжа в двуседмичен срок в канцеларията на Съда /общината/ , ако се връчва чрез службата при съда /общината/ или в канцеларията на частният съдебен изпълнител ако връчването става чрез него. Когато лицето не се яви за да получи съобщението следва да се извърши проверка за неговия настоящ или постоянен адрес. Тази проверка е била извършена и от представената справка се установява , че е налице съвпадение между адреса на който е връчено съобщението, постоянния и настоящия адрес. Повторно връчване се извършва само ако е налице различие между адресите по справката /постоянен и настоящ/ и този на който е връчено първото съобщение . В конкретния случай е било налице съответствие между постоянният или настоящия адрес и адреса на който е било поставено първоначално съобщението чрез залепване . Приложена е нормата на чл.47, ал.5 ГПК и съобщението се счита за връчено с изтичането на срока за получаването му от съответната канцелария. Налице е надлежно връчване и заповедта е влязла в сила в четиринадесет дневен срок от последното връчване , което е станало на 26.06.2011 г. , т.е. на 10.07.2011 г. От тази дата започва да тече срока за възражение срещу заповедта по чл.414, ал.2 ГПК , който е двуседмичен пред Софийски районен съд, 80 състав. Този срок е изтекъл и възражение не е постъпило. Срока е преклузивен и с изтичането му се погасяват правата на адресата на заповедта да направи възражение пред съда, който я е издал. При неспазването на този срок възражението е просрочено и като такова е недопустимо.
От всичко казано до тук става ясно , че е извършено надлежно връчване на заповедта и жалбоподателката не може да се ползва от едномесечния срок по чл.423 , ал.1 ГПК . В конкретния случай въззивният съд е намерил , че едномесечният срок не е спазен , което не съответства на фактите по делото и на второ място е счел, че не може да се приложи разпоредбата на чл.423 , ал.1, т.1 ГПК тъй като е налице надлежно връчване, което съображение е основателно. Крайният извод за недопустимост на възражението е правилен защото подаденото възражение не съответства на изискванията по чл.423, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 13219 от 10.08.2012 г. постановено по гр.д. № 10942 от 2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение , 3 състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: