4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 862/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
гр.София, 17.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 862/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 299 от 31.07.2012 год., постановено по гр.дело № 442/2012 год., с което е потвърдено решение № 2434 от 21.02.2012 год. по гр.дело № 935/2003 год. на Благоевградския районен съд за изнасяне на публична продан апартамент № … в [жилищен адрес][жк]-Б., състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 75.18 кв.м., избено помещение №…. с площ от 3.42 кв.м. с 3.1259% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Недоволен от въззивното решение е касаторът З. С. М., представляван от адвокат В. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК понеже липсват изложени подробни мотиви на решаващия състав както относно фактическата, така и във връзка с правната страна на спора, не са изложени убедителни мотиви за невъзможността за прилагане на разпоредбата на чл.288, ал.2 ГПК/отм./, което твърди, че е в нарушение на задължителните указания, дадени в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. по т.дело № 1/2000 год. на ОСГК на Върховния касационен съд и в противоречие на ППВС № 7/1973 год. и решение № 28 от 30.01.2009 год. по гр.дело № 5489/2007 год. на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд.
От ответницата по касация Б. М. К. от Б., представлявана от адвокат Ю. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност тъй като е налице задължителна практика – ТР № 1/19.05.2004 год. Претендира за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените основания за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд изцяло е възприел мотивите му, че единствения способ за извършване на делбата е изнасяне на процесния апартамент на публична продан. Съобразено е, че единствената претенция за възлагане е предявена от З. М. К., но не са налице задължителните предпоставки на чл.288, ал.2 ГПК/отм./, за да се уважи.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
След служебна справка настоящата инстанция констатира, че с решение № 28/2009 год. по гр.дело № 5489/2007 год. на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменено въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане, но при различна фактическа обстановка – извършване на делба след надлежно упражнено право на строеж на две двойки семейства и възможност за обособяване на реални дялове, по етаж за всяко семейство.
Съобразено, че изнасянето на имота на публична продан е избор на съда в хипотезата, когато е неподеляем като страните могат да го изкупят с предимство, в който смисъл и задължителните указания на ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Следва да се има предвид, че ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС е постановено при друг процесуален ред – ГПК/отм./.
Въззивното решение е съобразено с чл.272 ГПК,съгласно който когато се потвърждава първоинстанционно решение може да се препрати към неговите мотиви, както е в случая.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация се присъждат направени разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 200 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 299 от 31.07.2012 год., постановено по гр.дело № 442/2012 год.
ОСЪЖДА З. С. М. ЕГН [ЕГН] от Б.-Д.-кв.”С.”, [улица] да заплати на Б. М. К. ЕГН [ЕГН] от Б.,[жк][жилищен адрес] ет…, ап… на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 200/двеста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: