О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София 29.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д.№ 544/2012 година:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
В. К. Б. подала касационна жалба срещу определение № 2263 от 6.08.2012 г. по гр.д. № 2187 от 2012 г. на Варненския окръжен съд с което е потвърдено определение № 9551 от 3.07.2012 г. постановено по гр.д. № 8491 от 2012 г. на Варненския районен съд, 30 състав . В частната жалба се навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в определение , което е постановено от съдия, който вече е взел становище по спорното право. На второ място се обосновава и правният интерес от провеждането на иска по чл.124, ал.4 ГПК . Допълнително в молаб е посочено, че подадената частна жалба има за цел да установи възможността от предявяване на установителни искове за истинността на документите по висящ процес , както и за възможностите за спиране на производството по първоначалния иск.
Ответника К. Г. Л. е депозирал отговор. В него се посочва, че документите за които се твърди, че са неистински са представени с отговора по исковата молба по гр.д. № 5439 от 2007 г. в откритото съдебно заседание на 21.05.2009 г. В това съдебно производство е било открито производство по оспорване на А. №…. от ….. г. и А. № …. от …… г.
Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна:
Подадената частна жалба е допустима защото е депозирана от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол с частна жалба и в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК , но разгледана по същество е неоснователна.
Касационно разглеждане на определението на Варненския окръжен съд не следва да бъде допуснато , тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 , ал.1 ГПК касаторът следва да е посочил материално-правен или процесуално правен въпрос, който е релевантен за спорното право, да е разрешен от въззивния съд било в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС изразена в тълкувателни решения или решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, или се разрешава противоречиво от съдилищата, като за това противоречие е налице поне едно влязло в сила решение на съд, представено с изложението към касационната жалба, в което поставеният въпрос да е получил различно разрешение от това , което е прието в касираният съдебен акт, или пък вопроса да не е бил предмет на рзглеждане в съдебната практика което налага произнасяне от страна на ВКС за да се постигне целта на точното и еднакво прилагане на закона и развитието на правото. В настоящият случай такива въпроси не са поставени.
На второ място е прието ТР № 5 от 2012 г. на ОСГКТК на ВКС е посочено, че не е допустим иск за установяване неистинността на документ по чл.124, ал.4 ГПК когато ищецът извежда правният си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес , в който документа е бил представен , но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 , ал.1 ГПК. Този иск не може да послужи за спиране на делото пред което са представени оспорените документи. В конкретния случай с предявеният иск се иска установяване неистинността на документи, които са били предмет на разглеждане по друго дело или за които срока за оспорването им по чл.193 , ал.1 ГПК е пропуснат и правото да бъдат оспорени е преклудирано.
Застъпването на посоченото становище , което е обусловено от съдебна практика, формирана от Тълкувателно решение не може да бъде повод за отвод на съдебния състав при условията на 22 , ал.1, т.5 ГПК. В този случай липсата на отвод не представлява съществено процесуално нарушение.
В. К. Б. следва да заплати на К. Г. Л. направените разноски по делото в размер на 100/сто/ лева, които са документирани с договор за правна защита и съдействие от 10.10.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2263 от 6.08.2012 г. по гр.д. № 2187 от 2012 г. на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2263 от 6.08.2012 г. по гр.д. № 2187 от 2012 г. на Варненския окръжен съд .
ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на К. Г. Л. направените разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: