О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 285/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М. чрез адв.С. Б. и адв.Л. В. срещу решение от 9.12.2011 г, постановено по гр.дело № 624/2011 г на Шуменски окръжен съд, с което обезсилено решение № 594 от 29.7.2011 г по гр.дело № 1675/2009 г на Шуменски районен съд, поради недопустимост на иска и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение Шуменски районен съд е признал за установено по отношение на Х. Г. Х., Д. Б. Й., Г. Х. Т. и М. Х. Й. на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР, че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място] със заповед № РД….. от …. г е допусната грешка, която се изразява в това, че при заснемане на поземлен имот с пл.№…. в кв. …., същият е отразен като два отделни поземлени имота с идентификатори : …… и …….., както и че В. А. М. е била собственик на 1045/2090 ид.части от имот с №…. в кв…… към датата на одобряване на действащата кадастрална карта за [населено място]-…… г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът Д. Б. Й. взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.
Ответницата Н. С. М. депозира писмен отговор, в който заявява, че подадената касационна жалба е допустима и основателна.
Ответниците по касационната жалба Г. Х. Г. и Х. Г. Х. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Считат същата за неоснователна, респ.подържат липсата на основания за допустимост на касационното обжалване.
Предявен е иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР.
По делото е установено, че страните са съсобственици на имот с пл.№ 2142 от кв….. по регулационния план на [населено място], действал към ….. г, а съгласно плана от …. г в кв….., целият общо със застроена и незастроена площ от 2090 кв.м при граници и съседи : [улица], ПИ с пл.№ …., пл.№ ….., пл.№……, пл.№ ….., парцел …….Видно от представеното копие- извадка от кадастрален план, одобрен със заповед № РД-…… от ….. г ИД на АК за първи път с този план процесният имот е бил нанесен като два отделни поземлени имота с идентификатори ….. и …….През 2007 г ищцата възложила изготвянето на проект за обединяване на двата поземлени имота, но поради липса на съгласие на останалите съсобственици за нея е възникнал правен интерес от установяването и поправяне на допуснатата грешка в кадастралната карта, както и установяване правото й на собственост на имота от 1045/2090 ид.части от имот с пл.№….. в кв….. към датата на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място]-…. г по съдебен ред.
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата не се е възползвала от правото си на да отстрани грешката в кадастралната карта пред А., която е компетентния за това административен орган, а даденият от кмета на [община] отказ не се равнява на отказа на органа по чл.53 ал.1 от ЗКИР.В обобщение е приел, че липсата на изричен отказ прави искът недопустим още повече между страните по делото не е имало спор за материално право.
Касаторът е формулирал следните правни въпроси, които настоящият съд е уточнил и конкретизирал, съобразно обстоятелствената част на изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно : 1/ Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване на материално право по чл.53 ал.2 от ЗКИР, когато липсва постановен от административния орган изричен отказ за промяна на кадастралната карта по административен ред и 2/ Допустимо ли е съдът да обсъди и основе решението си само на представените от ответниците доказателства, без да изгради правните си изводи върху всички релевантни за спора доказателства.
Относно наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
В съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос, поставен от касатора трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай и упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, ВКС Първо ГО счита, че така поставения от касатора процесуален въпрос допустимо ли е съдът да обсъди и основе решението си само на представените от ответниците доказателства, без да изгради правните си изводи върху всички релевантни за спора доказателства не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора.В този смисъл съдът е посочил, че предявеният иск е недопустим, поради липса на проведена административна процедура, а не поради кредитиране на едни и некредитиране на други събрани по делото доказателства.Тъй като поставения въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело, по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване.Поради това представените от касатора решения № 189 от 14.7.2005 г по гр.дело № 2219/2003 г на Четвърто ГО, решение № 1985/17.10.2005 г по гр.дело № 1075/2005 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 434 от 13.5.2010 г на ВКС по гр.дело № 700/2009 г на Първо ГО са неотносими и съдът не ги обсъжда.
Другия, поставен в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване на материално право по чл.53 ал.2 от ЗКИР, когато липсва постановен от административния орган изричен отказ за промяна на кадастралната карта по административен ред е обусловил решаващите изводи на съда, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Касаторът подържа, че въззивния съд се е произнесъл по така поставения въпрос в противоречие с решение № 9987 от 30.1.2004 г по адм.дело № 825/2004 г на Второ отделение на ВАС, решение № 874 от 19.1.2011 г по адм.дело № 6728/2010 г на Четвърто отделение на ВАС, решение № 12885 от 11.10.2011 г по адм.дело № 8374/201 г на Второ отделение на ВАС, решение № 15113 от 7.1.2011 г по адм.дело № 9549/11 на Второ отделение на ВАС и решение № 784 от 11.7.2011 г на ВКС по гр.дело № 985/2009 г на Първо ГО, решение № 401 от 17.5.2010 г на ВКС по гр.дело № 510/2009 г на Първо ГО-основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2009 г на ОСГТК понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища.Следователно противоречието с представената от касатора практика на ВАС не обуславя приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Същевременно касаторът сочи и представя задължителна съдебна практика на ВКС–решения, постановени но реда на чл.290 от ГПК, а именно : решение № 784 от 11.7.2011 г на ВКС по гр.дело № 985/2009 г на Първо ГО, решение № 401 от 17.5.2010 г на ВКС по гр.дело № 510/2009 г на Първо ГО.Тези две решения обаче са неотносими към предмета на спора, тъй като не разглеждат сходни или еднакви случаи-т.напр. решение № 1985/17.10.2005 г по гр.дело № 1075/2005 г на ВКС, Четвърто ГО касае приложението на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост и пар.1 ал.2 от Закона за кооперациите, а второто решение касае съотношението при предявяване на исковете по чл.53 ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС.
Следва обаче да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване на материално право по чл.53 ал.2 от ЗКИР, когато липсва постановен от административния орган изричен отказ за промяна на кадастралната карта по административен ред при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и налага формирането на задължителна съдебна практика.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.12.2011 г, постановено по гр.дело № 624/2011 г на Шуменски окръжен съд, с което обезсилено решение № 594 от 29.7.2011 г по гр.дело № 1675/2009 г на Шуменски районен съд, поради недопустимост на иска.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът В. А. М. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв.При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: