ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634
Гр.София, 06.12.2012 г
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 593 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. Е. от [населено място], чрез пълномощника й адв.В. В. срещу определение № 2537/4.9.2.2012 г, постановено по частно гражданско дело № 2671/2012 г на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 29935/21.6.2012 г по гр.дело № 9524/2011 г на Варненски районен съд, 16 състав и е върната въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, поради неотстранени в срок нередовности на основание чл.262 ал.2 т.2 вр.чл.261 т.4 от ГПК.Подържа се, че атакуваното определение е неправилно и немотивирано и е в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Подържа, че с атакуваното определение въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС не е изложил свои мотиви, а изцяло е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които от своя страна не следва да бъдат възприети, тъй като съдът не е посочил изрично, че е бил сезиран с молба, която следва да бъде квалифицирана като такава по чл.63 от ГПК за удължаване на срока за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса. Липсата на дадена правна квалификация, опорочава изложените мотиви, поради което и препращащото към тях определение е незаконосъобразно.Предвид изложеното моли съда да допусне касационно обжалване на същото.
ВКС на РБ, състав на I ГО, намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
При действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г касационното обжалване не е задължително, а факултативно и е допустимо само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това правния въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело или решаването му по различен начин би довело до различен изход по спора.
Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В разглеждания случай по поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба.Съществува последователна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, поради което соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт: При условията на ограничения въззив, съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон.Съгласно чл. 272 ГПК, когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои.Препращането към мотивите по решаващия съд е правна възможност разписана в закона.Но дори да не бе препратил към мотивите, а да бе изложил свои собствени въззивния съд не би стигнал до различен изход на спора при конкретните данни по делото.Същото важи и за другият въведен от жалбоподателката процесуален въпрос за липсата на дадена от съда квалификация на искането по молбата за удължаване на срока /чл.63 от ГПК/.Този процесуален въпрос по никакъв начин не обуславя крайните изводи на съда и не би довел до друг изход на делото.
Ето защо касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допуснато.
В. от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2537/4.9.2.2012 г, постановено по частно гражданско дело № 2671/2012 г, на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 29935/21.6.2012 г на Варненски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.