1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 25.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 492/2012 год.
Производството е за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. В. и В. А. В. срещу решение от 9.3.2012 г, постановено по гр.дело № 100/2012 г на Пазарджишки окръжен съд, Втори въззивен състав.С въззивното решение е отменено решение № 165 от 2.12.2011 г по гр.дело № 574/2010 г по описа на Районен съд, П. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. С. В. и В. А. В. от [населено място] срещу Ф. К. В. и С. К. В. иск по чл.32 ал.2 от ЗС разпределение на ползването на Урегулиран поземлен имот, целия с площ от 475 кв.м, обозначен като УПИ…. в кв…. по плана на [населено място], при съседи на УПИ : изток –ПИ пл.№ …, запад- [улица], север- [улица]и юг-ПИ пл.№…., в който са построени двуетажна масивна жилищна сграда с площ от по 90 кв.м на всеки етаж, паянтова жилищна сграда на 58 кв.м и паянтова сграда на 16 кв.м.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответниците по касация Ф. К. В. и С. К. В. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявеният иск е с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
От фактическа страна по делото е установено, че с одобрена на 5.11.2008 г по гр.дело № 106/2008 г на Панагюрски районен съд съдебна спогодба между Ф. К. В., С. К. В. и Н. С. В. е разпределено ползването на съсобствените между страните имоти.С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …., т….., рег.№ …., нот.дело № …/…. г Н. С. В. е продал в равни части на дъщерите си Р. Н. В. и С. Н. В. недвижим имот, представляващ лична собственост, а именно : ? ид.част от процесния УПИ, ведно с втори етаж с площ от 90 кв.м от двуетажна масивна жилищна сграда и ? ид.част от общите части на сградата, като продавачът е запазил за себе си и за съпругата си В. А. В. безвъзмездното и пожизнено право на ползване върху продадения имот.
В изложението по чл.284 от ГПК касаторите сочат, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Считат, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса ползва ли се съдебната спогодба, постигната по иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС със сила на присъдено нещо и има ли тя задължителен характер за страна, която не е участвала в делото, което е прекратено със спогодба.Счита също, че тези два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По така формулираните въпроси съдът намира следното :
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение, правния въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ /обн ДВ бр.59 от 22.7.1994 г /отм/ с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събраните на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК.В разглеждания случай липсва конкретизация на това на коя задължителна съдебна практика на ВКС противоречи обжалваното решение, поради което се налага изводът, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По основанието, визирано в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване подлежат само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е от значение за изхода на правния спор когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените отношения промени.
В конкретния случай следва да се посочи, че продадения от Н. В. на дъщерите му Р. и С. В. недвижим имот е негова индивидуална собственост.Този имот не съставлява съпружеска имуществена общност с В. В., поради това същата не е участвала като страна-задължителен необходим другар в производството по гр.дело № 106/2008 г на Районен съд Панагюрище, по което е постигната съдебна спогодба.В случая Р. и С. В. са само голи собственици на имота и не са носители на правото на ползване.Това право е запазено за бившия собственик на вещта–техния праводател Н. В..Промяната на фактическата обстановка, при която е извършено разпределението на ползването по силата на съдебната спогодба, извършена по гр.дело № 106/2008 г на РС Панагюрище касаторите обосновават с промяна на носителя на правото на ползване чрез добавяне на нов такъв, а именно ползвателят В. В..Последната обаче не е притежател на право на собственост в имота, а нейното право на ползване произтича от това на съпруга й, като е в същия обем и до размера на неговия дял.Това обосновава извода, че не е налице промяна в обектите и субектите на ползване спрямо постигнатата между страните спогодба, т.е не са налице нови основания за разпределение на ползването.Липсата на нови основания, обуславящи промяна в правото на ползване прави иска по чл.32 ал.2 от ЗС неоснователен, а не недопустим, както се подържа от касаторите.Поставеният от тях въпрос не обуславя необходимостта от промяна в създадената съдебна практика, нито осъвременяването й, следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Въпросът, поставен от касатора относно наличието на сила на присъдено нещо на съдебното решение по чл.32 ал.2 от ЗС респ.относно съдебната спогодба не е обусловил крайните изводи на въззивния съд, поради което не следва да бъде обсъждан.Искът е приет за неоснователен по съображенията изложени по-горе, поради това поставеният въпрос не следва да се обсъжда.
В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.3.2012 г, постановено по гр.дело № 100/2012 г на Пазарджишки окръжен съд, Втори въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.