2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 768/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр.София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 768/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 178 от 06.07.2012 год., постановено по гр.дело № 361/2011 год. по описа на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решението на Троянския районен съд № 72 от 17.03.2011 год. по гр.дело № 512/2009 год. и спорът е решен по същество като искът по чл.346 ГПК е отхвърлен като неоснователен и недоказан за сумата 21 500 лева, стойност на извършени подобрения в делбения имот по писмени молби от 18.01.2010 год. и 18.08.2011 год. ведно със законната лихва, считано от 14.05.2009 год. до окончателното плащане.
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. М. П. от [населено място], представляван от адвокат В. А., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните въпроси:
1. „Липсата на строителни книжа за изграждане на стопанска постройка и баня основание ли е за отхвърляне претенция за извършени подобрения при положение, че е допусната делба на тези постройки?”
2. „Ремонт на покрива и комините представлява ли подобрение на имота, подлежащо на изравняване на сметки между съделителите по реда на чл.346 ГПК?”
Процесуалноправни въпроси:
1. „Длъжен ли е ищецът, в случая претендиращият сметки по реда на чл.346 ГПК да посочи правна квалификация на претенцията си?; Длъжен ли е съдът да квалифицира иска и следва ли правната квалификация в доклада на съда и в мотивите на решението да съответства на правната квалификация в диспозитива на същото решение?”.
2. „При признаване на иска от ответника съдът обвързан ли е от това признание и може ли да отхвърли иска?”
3. „Задължително ли е за извършени подобрения в делбен имот от съделител да се доказва с писмени доказателства”. Допълнително съображения се излагат от касатора в молба с вх.№ 107 от 07.01.2013 год., но по фактите и съществото на спора.
От ответниците по касация В. М. П. и Ц. Л. П., представлявани от адвокат Д. И. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Не претендира за направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение разгледа жалбата с изложението за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли иска за подобрения в делбения имот в размер на 21 250 лева, въззивният съд е приел, че с оглед твърденията на М. М. П., заявени едва във въззивната фаза за времето на извършване на подобренията/приживе на общия наследодател М. В. П./ и позоваването в писмените бележки пред окръжния съд на претенция по чл.12, ал.2 ЗН, то срокът по нея е преклудиран като няма пречка този иск за парично вземане да се предяви в самостоятелно производство, при което е съобразена съдебната практика.
Взето е предвид, че с оглед събраните гласни доказателства, искът за заплащане на подобрения по чл.30, ал.3 ЗС е неоснователен тъй като са извършени преди смъртта на М. В. П., починал на 27.09.2002 год., а с оглед приети фактури от 1970 год., 1972 год. и 1974 год. и двамата синове са подпомагали родителите си като извършеното са необходими разноски за поддържане на делбения имот, а не представлява подобрения. Отчетено е признанието съгласно чл.175 ГПК на М. М. П., че стопанската постройка е построена от бащата като събраните доказателства, включително експертизи, са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване процесуалното поведение на страните.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 285 от 24.06.2011 год. по гр.дело № 367/2011 год. на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по чл.303 и сл.ГПК във връзка с отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и писмено доказателство-удостоверение по § 16, ал.1 ПРЗУТ;
Влязлото в сила решение № 1356 от 29.02.2012 год. по гр.дело № 5536/2010 год. на Софийския градски съд е по кумулативно съединени искове с правно основание чл.41 ЗЗД;
Тълкувателно решение № 147 от 04.11.1954 год. на ОСГК на Върховния съд е постановен при друг процесуален ред – ГПК от 1952 год. във връзка с чл.133 ГПК/отм./, чл.81 и чл.89 ЗЗД;
Останалите представени решения на Софийския градски съд: от 20.02.2012 год. по гр.дело № 12200/2011 год. и от 28.03.2012 год. по гр.дело № 16314/2011 год. не се обсъждат тъй като липсва заверка, че са влезли в сила.
Така както са формулирани материалноправните и процесуалноправни въпроси касаят същество на спора и неправилност на обжалваното решение – основание по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 178 от 06.07.2012 год., постановено по гр.дело № 361/2011 год. на Ловешкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: