2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 525/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
гр.София, 17.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 525/2012 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 1459 от 20.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 977/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд за потвърждаване определение № 583 от 09.07.2012 год. по ч.гр.дело № 205/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд за оставяне без разглеждане частната жалба на Д. настоятелство-гр.А. срещу определение № 648 от 11.05.2012 год. на съдията по вписванията при Ардинския районен съд, действащ и като нотариус на основание чл.82, ал.1 ЗННД, с което на основание чл.536, ал.1, т.2 ГПК е спряно производството по молба-декларация вх.рег.№ 641 от 11.05.2012 год. за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 ГПК във връзка с чл.9 ЗВСОНИ, представляващ „К.”, разположена първи етаж на триетажна административна сграда с пл.№ 198, построена в УПИ ІІІ, от кв.11 по плана на [населено място] на [улица], цялата с площ от 76 кв.м. ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Недоволен от определенията е жалбоподателят Д. настоятелство, представлявано от адвокат Р. Г., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че са недопустими, респ. необосновани, неправилни поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила понеже не са съобразени с чл.3, ал.1 и чл.9 ЗВСОНИ във връзка с чл.5, б.”а”ПВ, чл.12 ГПК, а окръжният съд не се е произнесъл и по същинското обжалване. Подробни съображения се излагат като по същество на спора и се претендира отмяна на определението на съдията по вписванията, чието незаконосъобразно действие приемат за отказ да бъде извършено нотариалното удостоверяване. Твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен процесуалния закон, същото е съобразено и с трайната съдебна практика.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е спазил предвижданията на ГПК, уреждащи спиране по чл.536, ал.1 ГПК – на охранително производство както и разпоредбата на чл.540 ГПК, която препраща към общите правила на исковото производство, изключваща в този случай приложението на чл.207-266 ГПК, респ. чл.229-231 ГПК.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1459 от 20.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 977/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански с ъстав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: