1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 621
Гр.София, 30.11.2012 г
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 433 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. М. чрез назначения й от съда особен представител адв.К. Г. срещу определение от 15.12.2011 г, постановено по гр.дело № 357/2011 г на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено определение от 30.9.2011 г по гр.дело № 596/2011 г на Районен съд, [населено място], ГК, 7 състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-София. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
ВКС, Първо гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи намира следното :
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на контрол от ВКС, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на подадената частна жалба е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционен съдебен акт, преграждащ по- нататъшното развитие на производството по делото пред първоначално сезирания съд, обосновава правен извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а допустимостта на установения от ГПК касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. / в този смисъл Определение № 43 от 20.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 895/2009 г., II т. о., ТК./
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Наведените в обстоятелствената част на частната касационна жалба оплаквания са свързани единствено и само с правилността на въззивното определение на Окръжен съд-Монтана, поради което са правно ирелевантни за допустимостта на искания касационен контрол – арг. от чл. 281 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 15.12.2011 г, постановено по гр.дело № 357/2011 г на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено определение от 30.9.2011 г по гр.дело № 596/2011 г на Районен съд, [населено място], ГК, 7 състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.