2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. София, 18.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4445 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. К., гражданка на Република У., лично и като законен представител на Е. К., приподписана от адв. В. П., против решение № 5976 от 15 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 4192 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което се потвърждава решение № ІІІ-86-286 от 27 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 36980/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне молбата на К. за обявяване на смъртта на П. В. К. на основание чл. 14 ЗЛС.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 356 от 29 март 2017 г., за да се даде отговор на въпроса съществуването на данни за криминални регистрации, обявяването на общодържавно издирване и честите пътувания на лице, за което се твърди, че отсъства повече от пет години, изключва ли приложението на чл. 14, ал. 1 ЗЛС, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по чл. 549 и сл. ГПК се цели най-общо да се защитят интереси, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбата на чл. 14 ЗЛС в общия случай след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт. Не е необходимо обявяване на лицето за общодържавно издирване (така според решение № 400 по гр.д. № 1646/2010 г., ІV г.о., ВКС). Достатъчно е да се установи, че след изчезването на лицето в продължение на пет години липсват каквито и да било сведения за него, и това е предвиденият в закона необходим минимум, за да се приеме, че лицето не е живо и да се обяви смъртта му, като се определи и денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт. Законът не поставя изискване в охранителното производство по чл. 549 и сл. ГПК да се установява при какви обстоятелства и защо е изчезнало лицето, но във всички случаи съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва да води до извода, че липсва известие за отсъстващото лице за срок, по-дълъг от пет години от последното известие от или за него. Защитата на правата на всеки, чиято правна сфера е засегната от обявената смърт, включително и на обявеното за мъртво лице, в случаите, когато се установи, че отсъстващият е жив, се постига чрез процедурата, предвидена в чл. 552 ГПК.
Касационната жалба е основателна.
В обжалваното решение се приема, че причината за изчезването на лицето е по-скоро укриване от правораздавателните органи, отколкото настъпила смърт. Неправилно съдът приема, че данните по делото, и по-специално тези за многократно напускане на пределите на страната за периода 01.01.2004 г. – 10.10.2014 г., повдигнатото му обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление и обявяването му за общодържавно издирване, водят до извод за липса на предпоставките на чл. 14 ЗЛС. Институциите, от които е потърсено сведение за отсъстващия (НАП, Агенция по вписванията, Център за психично здраве, НОИ, НЗОК, ГД „Изпълнение на наказанията”, общината, Националната следствена служба, МВР, Служба „Държавен съдебен изпълнител” при СРС) не сочат данни за установена негова активност след датата 21.11.2008 г. Всички документи за самоличност на лицето са с изтекъл срок. П. К. има и гръцко гражданство. Акт за смърт не е съставян. Разгласяването на извлечение от молбата в съответствие с чл. 550, ал. 2 ГПК е осъществено от общината, но сведения за лицето не са събрани.
Установено е, че П. В. К. е обявен за общодържавно издирване от 20.08.2010 г. във връзка с досъдебно производство по обвинени в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, и е снет от издирване на 18.07.2013 г. поради отпадане на основанията. К. е регистриран като самоосигуряващо се лице в качеството му на собственик на дружество [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], като последното му осигуряване е било за м. октомври 2008 г. Според удостоверение от Националната следствена служба, в Централизираната информационна система на следствените служби се установява, че няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства и повдигнати обвинения за К.. В Интегрираната информационна система „Справки” на МВР за лицето са регистрирани 19 броя преминавания през ГКПП за периода 01.01.2004 г. – 10.10.2014 г., последното от които е през ГКПП Р. Ц. гара на 17.06.2008 г. в 02.00 ч. На лицето не е съставен акт за смърт. По изрично твърдение на молителката – негова съпруга, последният контакт с лицето е бил под формата на телефонен разговор с нея на 21.11.2008 г., но без този контакт да е дал сведения за това къде пребивава лицето или какви са намеренията му. Горните данни водят до извода, че след 21.11.2008 г. няма сведения за отсъстващия.
Не може да се подкрепи тезата, че фактът на водено срещу лицето досъдебно производство, както и мобилният му начин на живот, сочат еднозначно негово намерение да се укрие от правоохранителните органи. Установено е, че лицето е снето от издирване една година преди предявяването на искането по чл. 14 ЗЛС и то поради отпадане на основанията. Тъй като за лицето няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства и повдигнати обвинения, след снемането му от издирване изводът за укриване от правосъдието е произволен, дори и хипотетично да е възможно то доброволно да е заличило следите от съществуването си в периода на издирването. Аргумент за отхвърляне на искането не може да се търси в обстоятелството, че лицето има и друго гражданство, доколкото не са представени каквито и да е сведения за него извън границите на страната.
Предвид периода от над пет години от последната дата, на която има сведения за това, че лицето е живо, следва да се приеме, че П. В. К. е починал. За дата на смъртта следва да се приеме денят, в който е бил последният телефонен контакт със съпругата му – 21.11.2008 г. Часът на смъртта не може да се установи от данните по делото. Въз основа на решението следва да се издаде акт за смърт от общината по последния постоянен адрес на лицето.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА смъртта на П. В. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], Столична община, [улица], ет. 4, ап. 7, като определя ден на смъртта 21.11.2008 г.
Препис от решението да се изпрати на Столична община за съставяне на акт за смърт.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: