2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2390/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр.София, 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2390/2013 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 18.01.2013 год., постановено по гр.дело № 15394/2011 год. по описа на ІІІ-В състав, с което е допуснато обезпечение на основание чл.389, ал.1 от ГПК на предявените искове от А. А. З.-ЕГН [ЕГН] от гр.Ст.З., [улица],срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Б. П., кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, в общ размер от 21 494,99 лева, предмет на въззивно гр.дело № 15394/2011 год. по описа на Софийски градски съд, ІІІ-в състав, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот: апартамент/мезонет/ № …, изграден в груб строеж, с обща застроена площ на двете нива 152.30 кв.м., заедно с тераси по чл.124, ал.2 ППЗДС с площ 31.03 кв.м., находящ се на първо подпокривно ниво – 6 етаж, кота +17.65 метра и второ подпокривно ниво – 7 етаж, кота 20.50 метра, в жилищна сграда със сутерен, подземни гаражи и магазини, изграден в [населено място], район „Л.”, [улица], ет.6, стар № 48, състоящ се на първо ниво от:входно антре-коридор, баня с тоалетна, кабинет, дневна-трапезария, кухня, килер и четири тераси, при съседи: стълбищна клетка, коридор, апартамент № … от две страни улица и двор и състоящ се на второ ниво от: две спални, коридор, дрешник, баня с тоалетна, галерия и две тераси, при съседи: от две страни улица и покрив, заедно с 8.28% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 21.11 кв.м. и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена, съставляващо УПИ І-163 от кв.5, по плана на [населено място], м.”Д.”, при съседи по скица: [улица], [улица], УПИ …., УПИ …., УПИ…….
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма], представляван от адвокат И. А., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно тъй като са нарушени материалните и процесуални закони понеже не е налице обезпечителна нужда, обезпечителната мярка е несъответна поради многократно надвишаване цената на иска и не е доказано убедително, че съществува опасност от затрудняване или осуетяване правата по бъдещото съдебно решение. Претендира за отмяната му, вкл. и на издадената обезпечителна заповед, а ако се приеме, че е налице обезпечителна нужда – да се измени като допуснатата възбрана засегне идеална част от възбранените имоти съобразно пазарната им стойност.
От ответницата по частната касационна жалба А. А. З. от [населено място], представлявана от адвокат Р. З. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и като взе в предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение от 09.06.2011 год. по гр.дело № 7697/2011 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав е признато за установено по предявените от А. А. З. срещу [фирма] кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата 19 890,79 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на задълженията по т.27, раздел V от предварителен договор от ….. год. за покупко-продажба на апартамент № …, находящ се в [населено място], [улица] размер на 9% от заплатената цена на имота, заедно със законната лихва върху главницата от 02.02.2010 год. до окончателното й погасяване и сумата 1 604,20 лева – мораторна лихва за периода 23.05.2009 год. – 01.02.2010 год., за които суми в производство по ч.гр.дело № 4780/2010 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК както и сумата 2 904,89 лева – разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съобразена е молбата за обезпечение, представените към същата доказателства като е направен извод, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане обезпечение, а при преценка на съответствието на обезпечителната мярка-възбрана, е взета предвид данъчната оценка на имота, обезпечителната нужда на ищцата и данните за наложени върху същия имот тежести и обезпечения в полза на трети лица.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Взето е предвид, че съгласно чл.389, ал.1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство /както е в случая/ ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
Съобразено, че с оглед първоинстанционното решение, представените към молбата доказателства обезпечителната мярка „възбрана”(само на един от посочените имоти) е съответна, а данъчната му оценка отговаря на обезпечителната нужда с отчитане обстоятелството, че върху същия имот са наложени други тежести и обезпечения в полза на трети лица.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския градски съд, постановено на 18.01.2013 год. по гр.дело № 15394/2011 год. по описа на ІІІ-В състав.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/