2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2753/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр.София, 19.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2753/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 255 от 29.10.2012 год., постановено по гр.дело № 204/2012 год. по описа на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 57/09.03.2012 год. на Троянски районен съд по гр.дело № 1137/2011 год. изцяло и вместо него постановено друго
за признаване за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.53, ал.2 ЗКИР, по отношение на Д. С. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Л., [улица], че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място], със заповед РД …/….. год. на ИД на А., Р. Д. К., ЕГН [ЕГН] и С. М. Д. ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], Л. област, [улица], са собственици на поземлен имот с площ от 572 кв.м., с кадастрален №…., за който е отреден парцел ….-… в кв….. по кадастралния и регулационния план на [населено място], [община], одобрен със заповед № …/…. год., при неуредени регулационни сметки на парцела, заедно с построените в този поземлен имот: двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, плевня, навес и всички други подобрения в имота, съставляващ понастоящем урегулиран поземлен имот с идентификатор ….. с площ 529 кв.м. и граници: имот ….-улица, имот ….-улица, имот ……- [фирма], имот …….-Д. С. К. и допуска на основание чл.53, ал.1, т.1 пр.последно от ЗКИР поправка на грешка в действуващата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-…./….. год. на изп.директор на А. чрез нанасяне на имотната граница между поземлен имот с идентификатор ……, с граници: имот …….-улица, имот ……….-улица, имот …….- [фирма], имот …………. С. К. и поземлен имот с идентификатор …………: с граници: имот ……….-улица, имот ………-С. М. Д. и Д. Г. Д., имот …….- [фирма], имот ……….-Т. М. М.-К., по букви АБ, свързани с непрекъсната линия, обозначени със зелен цвят и координати на скица-приложение втори вариант /към заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза № 3642/19.06.2012 год./, представляваща неразделна част от решението и решение № 302 от 17.12.2012 год. за
допълване на основание чл.250, ал.1 от ГПК съдебното решение № 255/29.10.2012 год. по гр.дело № 204/2012 год. на Ловешки окръжен съд, като в диспозитива се изписва и чете текста: „Изменяне на основание чл.537, ал.1 от ГПК констативен нотариален акт № …./…. год., т…., рег.№ …., дело № …./…. год. на нотариус Д. К., с рег.№ 525 с район на действие Районен съд-гр.Т., за собственост по давностно владение и наследство, в частта относно поземлен имот с идентификатор ……. по кадастралната карта на [населено място], обл.Л., номер по предходен план-…., при граници: имоти с идентификатор …..; ……; …….. и …….., като намалява площта на имота от 897 кв.м. на 852 кв.м.”.
Недоволен от въззивните решения е жалбоподателят Д. С. К., представляван от адвокатите В. П. и К. Н., който ги обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже окръжният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси от значение за конкретния спор, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Постъпило е допълнение от 07.03.2013 год. към касационната жалба от адвокат В. П., в което се поддържа, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК като не са формулирани въпроси във връзка с това.
От ответниците по жалбата С. М. Д. и Р. Д. К., представлявани от адвокат С. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендират за направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение разгледа касационните жалби с оглед наведените в изложението основания за допускане на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваните решения въззивният съд е приел, че неприключването на административната процедура по изменение на кадастралната карта на [населено място] поради грешка в кадастралната основа обосновава допустимостта на производството по чл.53, ал.1, т.1, пр.последно от ЗКИР. След подадено на 31.05.2011 год. заявление до С.-Л. за изменение на кадастралната граница е съставен акт за непълноти и грешки № … от 06.07.2011 год., но с писмо от 18.07.2011 год. е отказано изменение на кадастралната карта понеже е налице спор за материално право по смисъла на чл.53 ЗКИР между страните по настоящото дело. След проследяване на регулационния статут на процесния имот е съобразено, че в регулационните планове на [населено място] от 1970 год. и 1975 год. кадастралните данни за имота съвпадат, а при съпоставка на площта п….. в кв…. по първия е по-малка /572 кв.м./ от втория план /582 кв.м./ като понастоящем по действащата кадастрална карта от 2006 год. представлява урегулиран поземлен имот с идентификатор …… с площ 529 кв.м., при което намалението на площта му и урегулиран поземлен имот с идентификатор …../съответстващ на п….. по плана от 1975 год./ се дължи на различие в имотната граница по регулационните планове от 1970 год. и 1975 год. с оглед и на приетата комплексна съдебно-техническа експертиза. За активната материалноправна легитимация на ищците е прието за установено след пространен анализ на всички доказателства, че са собственици на процесния имот на основание покупко-продажба, съдебна делба в периода от 1974 год. до 1989 год. и давностно владение. Взето е предвид, че имота на ответника е с площ от 650 кв.м. по нотариалните актове от 1977 год. и 1993 год. като в констативния нотариален акт от 2011 год. имота е с площ от 897 кв.м., поради което при действие на чл.59 ЗТСУ/отм./ и предвид чл.200 ЗУТ не може да придобие реална част от парцел чрез давностно владение, а от гласните доказателства не е установено да е владял процесните 45 кв.м., поради което в резултат на грешка са включени в площта на имот с идентификатор ….. и затова искът на предявеното основание е основателен и доказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по жалбата се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 255 от 29.10.2012 год. и решение № 302 от 17.12.2012 год., постановени по гр.дело № 204/2012 год. по описа на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Л. област да заплати на С. М. Д. ЕГН [ЕГН] и Р. Д. К. ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], Л. област на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300/триста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: