4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7083/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София,13.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 7083/2014 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 5209/07.09.2014 год. е определение № 1334/03.07.2014 год., постановено по ч.гр.дело № 754/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3764/21.02.2014 год. на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, седми състав, за прекратяване производството по гр.дело № 15906/2012 год., образувано по съединени за разглеждане гр.дело № 15906/2012 год., гр.дело № 30/2013 год., гр.дело № 3604/2013 год., гр.дело № 4502/2013 год., гр.дело № 6128/2013 год. и гр.дело № 11757/2013 год., поради недопустимост на предявените искове.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят К. И. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Д, ап.№ 12, представляван от служебен адвокат К. В. Г.-Г. от Пловдивската адвокатска колегия, назначена съгласно чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че „е в противоречие на непротиворечивата съдебна практика, изпълнителното дело е образувано на основание неистински изпълнителен лист и ответника го е съзнавал”, поради което моли за отмяната му с връщане на делото „за продължаване административно-правната процедура”.
От ответника по частната касационна жалба М. И. Б., ЕГН [ЕГН], частен съдебен изпълнител с рег.№ 838 на КЧСИ, представляван от адвокат С. Б. С. от С. адвокатска колегия е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ като по посочените дела ищецът твърди, че с действията си ответникът като ЧСИ-налагане запор на вземане на длъжника Т. Ц. Б., с която живее, му е причинил вреди, наименовани: „емоционални” и „материални”, чиято обезвреда претендира. Взето е предвид, че съгласно чл.49 ЗЗД, когато е налице виновно посегателство в чужда правна сфера в случая тази на трето за спора лице – Т. Ц. Б., евентуалното нарушаване на чужди права не е предпоставка за възникване и упражняване на собствени права, освен в случаите на правоприемство или когато изрична законова разпоредба позволява упражняването на чужди права.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и при отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение с № 1337/03.07.2014 год., постановено по ч.гр.дело № 754/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ