5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 37/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 27.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 37/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 1889 от 01.10.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1580/2013 год. по о писа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1491 от 01.04.2013 год. по гр.дело № 12590/2009 год. на Варненския районен съд, Х-ти състав за отхвърляне предявения от П. Г. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 и С. Ж. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу Н. Д. Ж., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] иск с правно основание § 4к, ал.8, т.1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са били собственици на реална част с площ от 272 кв.м. от бившия имот № 746 по КП от 1960 год. към момента на изготвяне на ПНИ, одобрен със заповед № РД-1-7706/412/25.11.2003 год. на областен управител на област с административен център В., при граници на частта: имот № 748 по КП от 1960 год. и останалата част на имот № 746 по КП от 1960 год., като процесната реална част е повдигната в жълт цвят на скицата на лист 34 от делото, на твърдените придобивни основания – дарение извършено в полза на П. Г. Д. с нот.акт № 91, т.VІІ, н.дело № 2153/1983 год. на ВН и дарение извършено в полза на С. Ж. Д. с нотариален акт № 15, т.ІХ, н.дело № 3619/1974 год. на ВН, като неоснователен.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите П. Г. Д. и С. Ж. Д., представлявани от адвокат Д. П., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
Материалноправен въпрос – за приложението на института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост, или чрез предявяване на собственически иск или възражение, който е от значение за изхода на делото и
Процесуалноправен въпрос – решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, която прилага: „За начина, по който следва да се извършва преценката на събраните по делото доказателства, по специално задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображенията си за това, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност, а също и за приложението на принципа на диспозитивното начало – чл.6 ГПК”.
От ответника по жалбата Н. Д. Ж., представляван от адвокат В. А. С., е постъпил писмен отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците по спора /сега касатори/ са придобили по дарение по ? идеална част/ид.ч./ от имот в землището на Г., м.”Ф.(а)”: С. Ж. Д. от баща си Ж. С. Д. (неправилно съдът е посочил за дарител Г. С. Д.), както е по нотариален акт № 15, том ІХ, дело № 3619/1974 год. на С. П. – нотариус при Варненския районен съд като е посочено, че е в район за здравни и курортни нужди с площ на целия имот от 3600 кв.м., а Г. С. (в мотивите съдът е посочил С.)Д. е дарил на сина си П. Г. Д. ? ид.ч. от вилното си място в същата местност, но цялото с площ от 4000 кв.м., при различни съседи(граници). Взети са предвид констатациите от заключенията на изслушаните експертизи, че КП/1960 год. за землището на Г. не е одобряван и процесния имот № 1762 по ПНИ на СО”П.” не е отразен, не е одобрен и КП/1968 год. за „М. чешма” като за имот № 1762 на ПНИ на СО”П.” в разписния лист няма отразени собственици. Отчетено е, че първият одобрен план за територията е със заповед № 360 от 20.10.1996 год. на кмета на [община], а след него в П. на СО”П.” са отразени старите имотни граници и съществуващите на терена имотни граници като площта на ПИ № 1762 е 1067 кв.м. и е записан на А. Д. М.. Направен е извод, че при наличието на съвпадащи две граници – от две страни дол имотът по нот.акт от 26.08.1925 год. № 637, рег.№ 9004, дело № 985/1925 год. на нотариуса при Варненския окръжен съд, по силата на който П. Д. е продал на С. Х.Д. нива(лозе) в землището на [населено място], м.”Ф.” по нотариален акт № 43/1924 год. от 3.6 дка, а по новото измерване 4 дка, е идентичен с имот пл.№ 746 по КП/1960 год., записан като гора, държавно, ако се приеме, че лицата проф.А. Б.(или В.) и В. В. имат родствена връзка, при което П. Г. Д. и С. Ж. Д. са собственици на имот, идентичен с имот с пл.№746 по КП/1960 год., реална част от който е включена към имот № 1762 по ПНИ на СО”П.”. Относно легитимацията на ответника по делото (и по касация) Н. Д. Ж. е взето предвид, че безспорно е наследник по закон, низходящ на Д. Ж. М. и Р. Ж. (явно се има предвид А. както са данните по делото) М. като последната е призната за собственик по давностно владение на лозе от 1 дка в м.”Ф.”, землището на [населено място] както е по нот.акт от 04.11.1966 год. № 4, том ХІІІ, дело № 5112/1966 год. на С. С.-нотариус при Варненския народен съд, а на 10.03.1987 год. родителите са дарили на сина си ? ид.ч. от същия имот според нот.акт № 108, том ІІІ, дело № 812/1987 год. на Нотариуса при Варненския районен съд и със спогодба, постигната на 09.12.1987 год. по гр.дело № 1341/1987 год. на Варненския районен съд, VІІ-ми състав Д. и Р. М. са получили в дял лозе с простанство 561 кв.м., разположено в източната страна на м.”Прибоя”, землището на [населено място]. Взето е предвид, че нот.акт № 4/1966 год. не е оспорен както и че описания в него имот е идентичен с имот № 1762 по ПНИ на СО”П.”, поради което Н. Д. Ж. е придобил собствеността на целия имот след наследяване от родителите си, които от своя страна са го придобили по давност в съпружеска имуществена общност.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост като е съобразено и разпределението на доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК.
ППВС № 7 от 27.12.1965 год. обобщава практиката по някои въпроси, но на второинстанционното производство във връзка с чл.188, ал.3, чл.189, чл.206-210, чл.211, ал.1 и чл.229, ал.1 ГПК/отм./;
ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС се отнася до спорни въпроси, но по касационното производство във връзка с чл.218а, чл.308, чл.434 и чл.500 ГПК/отм./;
Приложените решения на състави на ВКС касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 503 от 05.01.2012 год. по гр.дело № 77/2011 год. на ІV ГО на ВКС е постановено в производство по трудов спор, свързани с приложението на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 във връзка с чл.344, ал.1, т.1 КТ;
В решение № 218 от 30.07.2010 год. по гр.дело № 664/2009 год. на ІІ ГО на ВКС е прието, че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от него на изтичането и чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявения иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка понеже оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично, а на него правоимащият следва да се позове по някой от изброените начини.
Така както са изложени основанията за допустимост се отнасят до неправилност на въззивното решение – основания за касиране, предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1889 от 01.10.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1580/2013 год. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ