2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4923/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№592
София, .24.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4923/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 323/29.07.2014 год., постановено по в.гр.дело № 747/2013 год. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 187/24.07.2013 год. на Мездренския районен съд за отхвърляне претенция по чл.286 от ГПК от 1952 год.(отм.) във връзка с чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 254 лева, представляваща ? от увеличената стойност към 18.02.2004 год. на допуснатия до делба втори етаж от двуетажната жилищна сграда със законната лихва от поискването – 09.11.2007 год. до окончателното плащане.
Недоволен от въззивното решение в обжалваната му част е жалбоподателят К. И. К. от [населено място], [улица], представляван от сина си В. К. К. по пълномощие съгласно чл.284, ал.2 от ГПК, който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпросите:
1. „Могат ли да се търсят като подобрение вложените суми за изплащане на задължения на собственика при строежа на един имот?”;
2. „Налице ли е процесуално нарушение ако въззивният съд при проверка правилността на първоинстанционното решение не е приложил материалноправната норма на чл.59, ал.1 от ЗЗД, след като нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване?”;
3. „Налице ли е процесуално нарушение ако въззивният съд е приел, че дадената в първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните изобщо не са дадени указания от нея относно подлежащите на доказване факти, не е дал служебно, без да е сезиран с такива оплаквания указания относно подлежащи на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства и какви са правомощията на въззивната инстанция, когато първоинстанционният съд е отхвърлил неправилно конкретна материалноправна норма, свързана с правната квалификация на предявения иск и е допуснал смесване на различни източници на облигационни отношения: неоснователно обогатяване, полезни и необходими разноски и водене на чужда работа без пълномощие?”;
4. „Налице ли е нарушение относно съдържанието на мотивите на ОС-Враца и същите съответстват ли на функциите му на решаващ по същество съд и какъв израз в съдържанието им намира неизпълнението на тези функции?”;
5. „Налице ли е процесуално нарушение след като въззивният съд отхвърля заключението на вещото лице с мотив, „че не може стойността на увеличението да надхвърля пазарната стойност на целия имот към настоящия момент” и следва ли да бъдат уважени искове за обезщетение на принципа на неоснователното обогатяване в размер на стойността на недвижимия имот, ако същата вследствие на пазарното влияние значително се е намалила и как да бъде изчисляван техния размер: към момента на постановяване на съдебното решение или на влагане на сумите, респективно обедняването и обогатяването и има ли единна и хомогенна база(критерий) за еднозначно третиране на въпроса?”;
6. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне събиране на гласни доказателства, които по начало не се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна при въведено оплакване във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, от които може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи и ако тези доказателства са необходими за прилагане на материалноправна норма?”.
Ответниците по касация – В. К. К. от [населено място], [улица], И. П. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и М. Н. К. от [населено място], [улица] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е възможно при твърдяни за вложени 2 920 лева като част от стойността на втория етаж (към завършването му) – стойността на увеличението да надхвърля пазарната стойност на целия имот (към момента на постановяване на въззивното решение), поради което в тази част не е възприето заключението на изслушаната техническа експертиза още повече, че последната не е съобразила претендираните от ищците (един от които е касаторът) подобрения след построяването на втория етаж (пунктове 3 до 20 вкл.), чиято стойност е установена от същото вещо лице по в.гр.дело № 19/2011 год. на Врачанския окръжен съд, по която искът е уважен за 3 812 лева. Отчетено е, че няма доказателства да са вложени в труд и материали 2 990 лева от страна на ищците, а е представена и неоспорена от бащата бележка с дата 30.03.1965 год., че синът К. е внесъл в Б. сумата 1 920 лева, но за „покритието строежа на къщата”, а липсват доказателства тази сума да е вложена в строителството само на втория етаж. Направен е извод, че даването на определена парична сума не може да се квалифицира нито като строеж, нито като необходими или полезни разноски за вече извършен строеж, поради което претенцията не може да се квалифицира нито по чл.74, ал.2 от ЗС, нито по чл.30, ал.3 от ЗС, нито по чл.60 и сл. от ЗЗД, поради което остава квалификацията по чл.59 от ЗЗД, а искът е неоснователен и недоказан и по съображения, че претенциите по чл.286 от ГПК(отм.) са самостоятелни облигационни искове с различна правна квалификация, при което е задължително предявените с тях вземания да са във връзка с делбената маса, каквато в случая не е доказана.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производства по чл.290 от ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 148/15.07.2014 год. по гр.дело № 852/2014 год. на първо отделение касае правомощията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на иска поради констатирано противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГК и ТК на ВКС, а обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.196 от ГПК(отм.);
Решение № 86/15.07.2014 год. по гр.дело № 1515/2014 год. на второ отделение се отнася до приложение на чл.72-74 от ЗС чл.69 във връзка с чл.71, 74, ал.2 от ЗС, чл.74, ал.1 от ЗС при извършени подобрения в чужд имот.
Обжалваното решение е съобразено с решение № 51/28.02.2011 год. по гр.дело № 536/2010 год. на трето отделение относно приложението на чл.188 от ГПК(отм.) за обсъждане на всички доказателства по предмета на иска;
както и на решение № 108/16.05.2011 год. по гр.дело № 1814/2009 год. на четвърто отделение относно възприемане заключението на вещото лице с оглед обосноваността му и всички доказателства по делото.
Отделен е въпросът, че така поставените въпроси касаят оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК, а не основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323/29.07.2014 год. по в.гр.дело № 747/2013 год. на Врачанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ