2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1931/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 28.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1931/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 515 от 09.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 535/2013 год. по описа на Софийския окръжен съд за отменяне решение № 111 от 05.04.2013 год. по гр.дело № 170/2008 год. на Районен съд-Самоков в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. В. и В. К. В. против А. Б. В. иск за делба на недвижим имот, находящ се в к.к.”Б. бани”, [община], представляващ незастроен поземлен имот, идентичен с имот пл.№ 177, кв.8 по ЗРП на курорта, целият с площ от 2191 кв.м., при граници и съседи по скица: поземлени имоти, идентични с имоти пл.№№ 341, 195, 196 и 176, а при съседи по стар нотариален акт: шосе, братя Х. Б., Т. Б. Ф. и братя Т., и вместо него е постановено друго за
– допускане да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в к.к.”Б. бани”, [община], представляващ незастроен поземлен имот, идентичен с имот пл.№ 177, кв.8 по ЗРП на курорта, целият с площ от 2191 кв.м., при граници и съседи по скица: поземлени имоти, идентични с имоти пл.№№ 341, 195, 196 и 176, а при съседи по стар нотариален акт: шосе, братя Х. Б., Т. Б. Ф. и братя Т., между С. Г. В., В. К. В. и А. Б. В., при следните квоти: за С. Г. В. и В. К. В. общо 2130,14/2191 ид.м., а за А. Б. В. 60,86/2191 ид.части,
– с обезсилване решение № 111 от 05.04.2013 год. по гр.дело № 170/2008 год. по описа на Районен съд-гр.С. в частта, в която е бил отхвърлен иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 10, том ІVА, рег.№ 4927, дело № 563/2006 год. на нотариус Х., досежно горницата над 60,86/2191 ид.ч. от правото на собственост върху имота, както и иск за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Г.К., вписано в Служба по вписванията-гр.С. на 25.02.2007 год., досежно горницата над 60,86/2191 ид.части.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят А. Б. В., ЕГН [ЕГН], представляван от адвокат Е. В., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за тълкуване на придобивната давност като способ за придобиване право на собственост от съсобственик върху цялата вещ както и наличието на намерение за своене в този случай.
От ответниците по касация С. Г. В., ЕГН [ЕГН] и В. К. В., ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат В. П. Г. със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за присъждане на разноски по делото за адвокатски хонорар, за каквито липсват доказателства да са сторени.
Трите лица-помагачи: Е. Х. Т., ЕГН [ЕГН] и С. Х. К., ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат П. И., [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя М. Б. Г., в писмени отговори по чл.287, ал.1 ГПК заявяват становище за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че спорният въпрос е придобили ли са към 2005 год. наследниците на Д. С. Т. /съпругът й Х. Й. Т. и низходящи-дъщерите С. Х. К. и Е. Х. Т./ по наследство и давност в пълен обем делбения имот, с който впоследствие са се разпоредили, с оглед обстоятелството, че съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН правата им са равни /по 1/108 ид.ч./ в дела – 1/36 ид.ч., получен по наследство от баща й С. Н. Б.. С оглед оспорване констатациите по нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 195/2005 год. за давностно владение са съобразени събраните писмени и гласни доказателства и принципните положения в ТР № 11/2013 год. на ОСГК на ВКС, че всеки от тримата владее само своята наследствена идеална част, а по отношение на останалите идеални части е държател и то в случай, че е ползвал целия имот, при което няма доказателства за противопоставяне на владението на праводателите на ищците, поради което доказателствената сила на нотариалния акт е оборена /ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС/. Направен е извод, че сключвайки договора за продажба, оформен с нотариален акт № 10/2006 год. са прехвърлили само 1/36 ид.ч., т.е. 60.86/2191 ид.ч. на [фирма], до който размер/дял/ обявения за продажба от ЧСИ цял имот за удовлетворяване вземането на А. Б. В. е породил правни последици с постановлението за възлагане от 20.07.2007 год., вписано на 25.09.2007 год., а разликата 2130.14/2191 ид.ч. е придобита от С. Г. В./по време на брака й с В. К. В./ с покупко-продажба на 19.12.2007 год. както и по нотариален акт № 165/2007 год.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с приложеното с приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 год. по т.дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС относно презумпцията на чл.69 във връзка с чл.79 ЗС като обжалвания съдебен акт не му противоречи.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 515 от 09.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 535/2013 год. по описа на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ