3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3996/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 14.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3996/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 2409/14.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 10452/2014 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решение № ІІ-68-34/03.04.2014 год. по гр.дело № 35192/2012 год. на Софийския районен съд, второ гражданско отделение, 68-ми състав за допускане делба при равни дялове за С. К. Р. ЕГН [ЕГН] и Л. К. П. ЕГН [ЕГН] на следния недвижим имот: апартамент в [населено място], [улица], на І-я етаж, състоящ се от пет стаи, две атрета, кухня, баня, тоалетна, килер, веранда, със застроена площ от 156.82 кв.м. заедно с мазе и таванска стая с площ 30.52 кв.м. със 114.50/343.60 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху който е построена, целия с площ от 657.50 кв.м., представляващ имот пл.№ 13 от кв.191 по плана на София, местност „З. Б-2”, който заедно с имот пл.№ 12 образува УПИ ХІ-12, 13, целия с площ от 853 кв.м.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Л. К. П. от [населено място], представлявана от адвокат И. К., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 от ГПК понеже противоречи на съдебната практика по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.99, ал.3 СК от 1985 год.(отменен) като твърди, че „постигнато споразумение, с което се уреждат имуществени отношения има силата на закон в отношенията между бившите съпрузи”.
От ответника по касация С. К. Р. от [населено място], представляван от адвокат М. К., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение на Върховният касационен съд (има се предвид приложеното решение № 313/17.02.2012 год. по гр.дело № 62/2011 год. на трето гражданско отделение) е отхвърлен предявения от Л. К. Р.(П.) срещу С. К. Р. иск по чл.21, ал.1 СК от 1985 год.(отм.) за признаване за установено, че придобития по време на брака им апартамент(процесния) е нейна изключителна собственост, а при наличие на споразумение по чл.99, ал.3 от СК(отм.), в което е посочено, че имотът остава съсобствен и недоказаност на частична трансформация – то квотите на бившите съпрузи са равни съгласно чл.27 от СК(отм.) при установена презумция по чл.19, ал.1 от СК(отм.) на СИО. Взето е предвид, че споразумението не е изменено, развалено или отменено, не е установено, че не отразява действителната воля на страните, поради което е недопустимо в делбения процес да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи за същите отношения, за които в брачния процес са се споразумяли, което произтича от договорния му характер и има силата на закон съгласно чл.20а от ЗЗД и ги обвързва.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното решение не противоречи на ТР № 60/12.08.1987 год. по гр.дело № 31/1987 год. на ОСГК на ВС, нито на ППВС № 5/15.03.1978 год. по гр.дело № 7/1977 год. по някои въпроси във връзка с прекратяване на брака с развод.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2409/14.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 10452/2014 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г състав.
ОСЪЖДА Л. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.І да заплати на С. К. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 300/триста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ