2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4044/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 21.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4044/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 887, постановено на 27.02.2014 год. по в.гр.дело № 1043/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд с № 60 от 03.01.2013 год. по гр.дело № 1811/2006 год. в частта, с която на публична продан е изнесен имот с идентификатор № 04279.604.253.1.22, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 04279.604.253.1, в поземлен имот идентификатор № 04279.604.253, представляващ жилище, апартамент при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор № 04279.604.253.1.23; самостоятелен обект с идентификатор № 04279.604.253.1.21; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор № 04279.604.253.1.16 и над обекта: самостоятелен обект идентификатор № 04279.604.253.1.28, с площ по документ 41.31 кв.м. и неразделна част от самостоятелния обект са: избено помещение № 7, с площ от 11.85 кв.м., ведно с 1.75388 идеални части от общите части на сградата, а по документ за собственост, представлява апартамент № 7, находящ се в жилищната сграда – блок Ж.”П.” вход „Б” на третия етаж, построена върху държавна земя в кв.14 на [улица] [населено място], състоящ се от една стая и кухня.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Г. Б. М. и М. В. М., двамата от Б., представлявани от адвокат Ж. Д. А., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК без да се навеждат конкретни въпроси.
От ответниците по касация А. В. Д. и Д. М. Д., двамата от Б., представлявани от адвокат И. Н. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски.
Останалите ответници по касация Н. С. Б., Г. С. Б., Е. Б., В. Й. А. и Г. Й. А., всички от Б., не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съсобствеността върху процесния недвижим имот е възникнала от смесен фактически състав тъй като според нот.акт № 66, т.І, нот.дело № 99/1990 год. на Благоевградския районен съдия на основание чл.134 ЗУТ и чл.288 ППЗТСУ са признати на наследниците на В. Д. /починал 1988 год./: съпругата Б. на 2/3 ид.ч. и на децата им М. и А. по 1/6 ид.ч. като с договор за издръжка и гледане № 186, т.І, дело № 339/1996 год. майката Б. Д. е прехвърлила на дъщеря си М. М. /по време на брака й с Г. Б. М./ собствените си 2/3 ид.ч. Взето е предвид, че съгласно договор за замяна № 199, т.ІІ, дело № 468/2001 год. А. В. Д. и Д. М. Д. са прехвърлили на сина си В. свой собствен апартамент, а той им е прехвърлил 1/6 ид.ч. от процесния. Отчетено е, че с влязло в сила решение е допусната делба на безспорно неподеляемия недвижим имот при квоти: 4/6 ид.ч. за М. В. М. и Г. Б. М.; по 1/6 ид.ч. за М. В. М. и А. В. Д. и съпругата му Д. М. Д.. С оглед събраните писмени и гласни доказателства е направен извод, че претендиращата възлагане по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ М. В. М. не е живяла в процесния апартамент, имала е друг постоянен адрес на [улица], който имот е съпружеска имуществена общност и по време висящността на настоящото производство е прехвърлен на сина им Б. друг техен имот семейна имуществена общност. Направен е извод, че при липса на една от предпоставките на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ претенцията за възлагане се явява неоснователна, при което е съобразено и ТР № 1/19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация А. и Д. Д. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 887, постановено на 27.02.2014 год. по в.гр.дело № 1043/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Б. М. и М. В. М., двамата от Б. [улица], етаж 3 да заплатят на А. В. Д. и Д. М. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400/четиристотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение, направени в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ