2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 247/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 247/2016 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 422/30.09.2015 год., постановено по в.гр.дело № 683/2015 год. по описа на Русенския окръжен съд за потвърждаване решение № 826/22.06.2015 год. по гр.дело № 5723/2014 год. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска за съдебна делба на дворно място, представляващо УПИ ІІ в кв.122, образуван от имот 604.1754 по регулационния и кадастрален план на [населено място] с площ от 838 кв.м., с построената в него жилищна сграда.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Н. А. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], С. Д. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и Д. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от Р., представлявани от адвокат С. П. С., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК, като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:
1. При наличието на право на съпруг да отмени дарение, извършено еднолично от другия съпруг, наследникът на правоимащия съпруг може ли да потърси развалянето на сделката, като се възползва от правата на праводателя си за отмяна на дарението?
2. Има ли право наследникът да поиска отмяна на дарението поради накърняване на неговата запазена част по чл.30 от ЗН?
От ответницата по касация Т. К. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касация К. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област, не взема становище.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че спорният имот е дарен на 22.08.1990 год. от общия наследодател на страните Д. Д. Х., починал на 04.04.2001 год., с нот.акт № 104, том VІІІ, дело № 3130/1990 год. на нотариуса при Русенския районен съд, на сина С. Д. Д., който е починал на 15.01.2011 год. и оставил за наследници ответниците – негова съпруга и дъщеря, поради което към момента на откриване на наследството процесният имот не е част от наследствената маса и за това искането за делба е неоснователно. Отчетено е, че ищците /касатори/ са предявили искове за отмяна на дарението на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД или за намаляването му поради накърняване на запазената част на прекия им наследодател Д. Д. Д. (починал на 25.08.2012 год.) на основание чл.30, ал.2 от ЗН, в която част производството е прекратено като недопустимо с определение на първоинстанционния съд от 04.03.2015 год., потвърдено с определение № 745/10.05.2015 год. по в.ч.гр.дело № 360/2015 год. на Русенския окръжен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторите се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 422/30.09.2015 год., постановено по в.гр.дело № 683/2015 год. по описа на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ