2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4388/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 21.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4388/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 183, постановено на 15.04.2014 год. по в.гр.дело № 1018/2013 год., с което е отменено решение № 182 от 16.12.2013 год. по гр.дело № 543/2012 год. на Костинбродския районен съд като вместо него е постановено друго за отхвърляне предявените от Н. Д. Н. и Ж. С. Н. срещу Т. Д. Г. искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 14 950,37 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 01.03.2009 год. – 15.05.2012 год. и по чл.86 ЗЗД за сумата 2 601,35 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата за същия период.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Н. Д. Н. и Ж. С. Н., представлявани от адвокат П. В. В., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК понеже окръжният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР № 7/02.11.2012 год. по т.дело № 7/2012 год. на ОСГК.
От ответника по касация Т. Д. Г., представляван от адвокат И. И. В.-П., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че ищците и ответника са съсобственици на ресторант-винарна в [населено място] при квоти по ? идеална част като през исковия период имотът е ползван само от ответника, при което не са установени действия на Г. водещи до лишаване от лично ползване на обекта на Н., каквито и не се твърдят, в който смисъл и нотариалните покани от 08.11.2007 год. за заплащане на обезщетение и от 09.04.2009 год. и 01.06.2012 год. – да упражняват правото да си служат със съсобствената вещ.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на ТР № 7/02.11.2012 год. на ОСГК, свързано с приложението на чл.31, ал.2 ЗС във връзка с чл.93 ЗС, в което е прието, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, възпрепятстващо или ограничаващо останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски в настоящото производство за адвокатски хонорар в размер на сумата 120 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 183, постановено на 15.04.2014 год. по в.гр.дело № 1018/2013 год. по описа на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Ж. С. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІІ, ап.№ 8 да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на Т. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 120/сто и двадесет/лева, представляваща разноски по делото за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ