О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 30.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2382 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 447 от 17. 05. 2018г. по гр. дело № 559/2018г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е върната като просрочена касационна жалба с вх. № 2936/10. 01. 2018г. на [фирма] против въззивно решение от 30. 11. 2017г. по гр. д. № 12599/2017г. на Софийски градски съд, ГО, II-„б“ въззивен състав.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Твърди, че въззивното решение му е връчено на 05.12.2017г. и на основание чл. 61, ал. 2 ГПК едномесечният срок за касационно обжалване е спрял да тече за него през дните, обявени за официални празници съгласно чл. 154 КТ, а именно на 24, 25 и 26 декември 2017г. и на 01. 01. 2018г., поради което касационната му жалба с вх. № 2936/10. 01. 2018г., подадена по куриер на 09.01.2018г., не е просрочена. Моли обжалваното определение да бъде отменено и касационната му жалба да бъде разгледана като подадена в срок.
Ответникът по частната жалба – Г. Ц. Н. подава писмен отговор в рамките на законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност, намирайки за неприложима към настоящото производство нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86/27. 10. 2017г., тъй като споровете за незаконно уволнение попадат в изключението на чл. 61, ал. 2 ГПК и по тях през официалните празници сроковете на спират да текат.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Срещу постановеното по гр. дело № 12599/2017г. на Софийски градски съд, въззивно решение от 30. 11. 2017г., настоящият жалбоподател /ответник в исковото производство/ е депозирал касационна жалба с вх. № 2936/10. 01. 2018г., постъпила в деловодството на съда чрез куриер на 09. 01. 2018г.. С обжалваното определение № 447 от 17. 05. 2018г., съставът на ВКС, IV г. о., като е съобразил, че въззивното решение е връчено на жалбоподателя [фирма] на 05.12.2017г., а касационната жалба е подадена по куриер на 09.01.2018 г., след изтичане на едномесечния срок за касационно обжалване, текъл до 05.01.2017г. вкл., който е работен ден, е намерил, че са налице предпоставките за връщане на касационната жалба като просрочена.
Атакуваното определение е валидно и допустимо, но неправилно.
С него е върната касационна жалба срещу въззивно решение, с което са уважени искове с правни основания чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, т.е. касае се за трудов спор за незаконно уволнение. Едномесечният срок за касационно обжалване за касатора – ответник [фирма] е започнал да тече от 05.12.2017г. /датата, на която му е връчено въззивното решение/ и при приложението на чл. 60, ал. 3 ГПК, при съобразяване с нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86/27. 10. 2017г., изтича в края на работния ден на 09. 01. 2018г. /вторник – работен ден/. Подадената през работното време на деловодството на съда на 09. 01. 2018г. касационна жалба е в рамките на едномесечния срок по чл. 283 ГПК, при зачитане на настъпилото спиране на течението на срока за 24, 25 и 26 декември 2017г. и за 01. 01. 2018г., и поради това не е просрочена.
Съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ /в чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ са визирани и трудовите спорове за незаконно уволнение/. При граматическото, логическото и систематическото тълкуване на новата норма на чл. 61, ал. 2 ГПК се налага изводът, че изключението, съдържащо се в края на нормата – „с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ“ се отнася единствено за времето на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, през което не спират да текат сроковете по особената категория дела, визирани в чл. 329, ал. 3 ЗСВ, вкл. делата за незаконно уволнение /чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ/. Това разбиране кореспондира с волята на законодателя, изразена в чл. 329, ал. 3 ЗСВ, през съдебната ваканция, когато по принцип не се гледат дела, да се разглеждат някои видове дела: наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; дела по несъстоятелност; дела по Закона за защита от домашното насилие; дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; дела за осиновяване на дете и други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието, при които при съблюдаване на обществения интерес, да се осигури адекватно обезпечаване на правата и интересите на определена категория правни субекти, ползваща се със засилена правна защита. При противното разбиране, че сроковете по горепосочените видове дела не спират да текат не само през време на съдебната ваканция, но и през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ /първата хипотеза на чл. 61, ал. 2 ГПК/, би се достигнало до по -неблагоприятно третиране на страните по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ в сравнение със страните по другите видове дела, каквато не би могла да е целта на законодателя. Така например по дела за издръжка, родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение, в които участват правни субекти, ползващи се със засилена, преференциална защита, сроковете по време на официални празници съгласно чл. 154, ал. 1 КТ не биха спрели да текат, а по други дела, извън визираните в чл. 329, ал. 3 ЗСВ, сроковете ще са спрели да текат и страните по тях ще са в по-благоприятно правно положение, тъй като ще имат възможност както да почиват ефективно и пълноценно, така и да се подготвят адекватно и през по-дълъг период от време за съответното процесуално действие.
Горепосоченото разбиране, че съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК сроковете не спират за страните само по делата, визирани в чл. 329, ал. 3 ЗСВ и само по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ /не и през дните, обявени за официални празници съгласно чл. 154, ал. 1 КТ/, произтича и от мотивите на вносителя на законопроекта за изменение на ГПК, визиращ създаването на новата ал. 2 на чл. 61 ГПК – народният представител Х. М.. Според тези лаконични мотиви създаването на новата ал. 2 на чл. 61 ГПК цели „да осигури и гарантира в максимална степен правото на защита на страните в гражданското съдопроизводство, така че да могат да подготвят своевременно и адекватно защитата на своите права и законни интереси“. Нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК е създадена да разшири, а не да ограничи, правата на гражданите по гражданските дела, като обезпечи осъществяването на правото им на защита в максимален обем. По отношение на специалната категория правни субекти по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ, ползващи се със засилена правна защита, целта на законодателя е да осигури разглеждането на техните дела през съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, когато други дела не се гледат, т.е. регламентирана е привилегия в тяхна полза, от която следват благоприятни за тях процесуалноправни последици. От неспирането на сроковете по време на официални празници за тези правни субекти не настъпват по – благоприятни последици, а напротив те биват поставяни в по – неизгодно правно положение от останалите правни субекти, за които сроковете са спрели да текат. Поради това следва да се възприеме по – благоприятното положение за страните по делата, визирани в чл. 329, ал. 3 ЗСВ, според което сроковете по тези дела спират да текат през официалните празници по чл. 154, ал. 1 КТ, което ги поставя в равностойно, а не в по-лошо положение спрямо страните по останалите дела, каквато е и волята на законодателя.
Доколкото през дните 24, 25 и 26 декември 2017г. и 01. 01. 2018г., обявени за официални празници съгласно чл. 154, ал. 1 КТ, едномесечният срок за касационно обжалване е спрял да тече, правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК следва да бъде приложено като се добавят към едномесечният срок още 4 дни, при което срокът изтича в края на работното време на 09. 01. 2018г.. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока и поради това не е просрочена.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за разглеждане на касационната жалба.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 447 от 17. 05. 2018г. по гр. дело № 559/2018г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.