6
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4079/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр.София, 29.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4079/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 11 от 07.01.2013 год., постановено по гр.дело № 784/2012 год., с което е потвърдено решението в частите, с които е допуснато извършването на съдебна делба на следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: нива от 1.997 дка, съставляваща имот № 010012 по плана за земеразделяне, в местността „Г.”, нива от 7.302 дка, съставляваща имот № 023004 по плана за земеразделяне, в местността „К.”; нива от 10.701 дка, съставляваща имот № 054008 по плана за земеразделяне, местността „Три могили”; зеленчукова култура от 0.200 дка, съставляваща имот № 064058 по плана за земеразделяне, местността „З.”; зеленчукова култура от 0.254 дка, съставляваща имот № 064061 по плана за земеразделяне, местността „Завоя”; зеленчукова култура от 0.216 дка, съставляваща имот № 065011 по плана за земеразделяне, местността „С.”; нива от 1.300 дка, съставляваща имот № 076001 по плана за земеразделяне, местността „Ч.”; нива от 3.346 дка, съставляваща имот № 137015 по плана за земеразделяне, местността „Д.”; нива от 2.500 дка, съставляваща имот № 141018 по плана за земеразделяне, местността „К.” при определени квоти и определена квотата на съделителя Б. Б. Т. в съсобственост допуснатите до делба имоти в размер на 8/432 ид.ч. с участието на съделителите Н. Т. Ч., А. И. М. /починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон Р. А. Г./, Р. А. Г., Б. Й. И., В. Й. К., С. Е. Ц. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон В. С. Ч. и Е. С. И./, Ц. Д. М./починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон М. И. М., В. Ц. В. и Д. Ц. М./, М. Д. М., Б. Б. Т., З. Л. С., К. А. С., Л. А. С., Д. А. С., Ц. А. В., Ф. А. Б., Р. Г. А., В. Л. С., Е. Л. М., М. Т. Б., Н. Б. А., Н. Б. И., И. А. Ц., Г. А. Ц. и Б. А. Ц. и са определени квотите на съделителите Н. Т. Ч., А. И. М./починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон Р. А. Г./, Р. А. Г., Б. Й. И., В. Й. К., С. Е. Ц. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон В. С. Ч. и Е. С. И./, Ц. Д. М. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон М. И. М., В. Ц. В. и Д. Ц. М./, М. Д. М., З. Л. С., К. А. С., Л. А. С. , Д. А. С., Ц. А. В., Ф. А. Б., Р. Г. А., В. Л. С., Е. Л. М., М. Т. Б., Н. Б. А., Н. Б. И., И. А. Ц., Г. А. Ц. и Б. А. Ц. в съсобствеността, както и в частта, с която е прогласена относителната недействителност на договора за покупко-продажба на следния имот: нива от 1.300 дка, съставляваща имот № 076001 по плана за земеразделяне, местността „Ч.”, сключен с нотариален акт № 87, н.дело № 566/2007 год.
Недоволна от въззивното решение в частта, с която се оставя в сила първоинстанционното решение за допускане делба на деветте земеделски имота е жалбоподателката Н. Б. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област, представлявана от адвокат Л. В., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК тъй като съдебният акт е постановен в противоречие с ТР № 1/1998 год. и ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Постъпила е и втора касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Софийска област, представлявано от адвокат К. П., което го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправен и процесуалноправен въпроси:
– Намира ли се определена вещ – внесен в ТКЗС недвижим имот, в патримониума на едно лице към датата на откриване на неговото наследство, ако към тази дата процедурата на възстановяването на собствеността на този имот не е приключила и
– може ли съдът да приеме, че са налице предпоставките по чл.76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба без в производството по делба да бъде изяснена идентичност между имота, предмет на продажба, имота, предмет на делба, имота, предмет на реституция и имота, предмет на завещанието, въз основа на което част от съделителите черпят правата си на собственост.
От ответниците по касация В. Л. С., К. А. С., Л. А. С., Д. А. С., Ф. А. Б., Р. Г. А., Ц. А. В., представлявани от адвокат В. С. В., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация М. Т. Б., Р. А. Г., Н. Т. Ч., З. Л. С., Е. С. И., М. Д. М., Р. Т. Т., Б. Б. Т., Н. Б. А., И. А. Ц., Г. А. Ц., Б. А. Ц., Б. Й. И., В. Й. К., М. И. М., Д. Ц. М., В. Ц. В., В. С. Ч. и Е. Л. М. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 92-2/25.08.1997 год. на ПК-Е. П., постановено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне, в полза на наследниците на М. Т. Б. е възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху процесните земеделски земи. Взето е предвид, че с акт за публично нотариално завещание от 26.06.1952 год. общият наследодател е завещал на сина си Б. М. Т. конкретни имоти като завещателното разпореждане е частно и не попада в приложното поле на чл.90а ЗН, а реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство съобразно разпоредбата на чл.91а ЗН и като имущество се приобщават към имуществото на наследодателя след неговата смърт /починал на 27.02.1967 год./. Съобразено е, че нормата на чл.90а както и тези на чл.9а и чл.91а ЗН създават специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява след като наследството е открито. Отчетено е, че в приложното поле на чл.90а ЗН попадат само универсални завещания тъй като заветът на имот, който не е възстановен към момента на откриване на наследството е нищожен на основание чл.19, ал.1 ЗН. Направен е извод, че времето на съставяне на завета /преди или след включване на земите в ТКЗС, което според свидетелските показания е в периода 1948-1957 год., а съгласно писмените доказателства – 1955 год./ не е от значение за преценката на действието му понеже към момента на откриване на наследството /27.02.1967 год./ завещаните земеделски земи не са се намирали в неговия патримониум тъй като възстановяването е станало през 1997 год., поради което не е произвело правно действие по отношение на процесните земеделски земи и за това всички наследници са участници в съсобствеността. Опровергано е възражение за давност, направено от страна на наследниците на заветника, вкл.жалбоподателката. При това положение е прието, че са налице предпоставките на чл.76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на договора за продажба на нива от 1300 кв.м., съставляваща имот № 076001 по плана за земеразделяне на [населено място], м.”Чешмата”, сключен с нотариален акт № 87/2007 год., който не е довел до прехвърляне правото на собственост в полза на [фирма], поради което и този имот е върнат в делбената маса и допуснат до делба при съответните квоти.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Обжалваното решение е съобразено с ТР № 1 от 04.11.1998 год. по гр.дело № 1/1998 год. относно тълкуването и прилагането на чл.90а ЗН както и ТР № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело 1/2004 год. относно прилагането на чл.16, ал.2, чл.76 и чл.90а ЗН, двете на ОСГК на Върховния касационен съд и обстоятелството, че земеделската земя е възстановена и с план за земеразделяне.
Решение № 280 от 19.07.2010 год. по гр.дело № 598/2009 год. на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменително и касае друга фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.3, т.4 З..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 11 от 07.01.2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ