1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр.София, 20.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4767/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на А. С. В. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 13.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 221/ 2019 г., с което е върната частна „касационна” жалба вх.№ 18338/ 14.10.2019 г., подадена от А. В. срещу разпореждане на същия съд по същото дело от 10.09.2018 г. (с него е върната, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, частната касационна жалба на А. В. срещу определение на същия съд по същото дело № 384/ 04.02.2019 г., потвърждаващо определение на Софийски градски съд от 21.11.2018 г. по гр.д.№ 14262/ 2018 г. за прекратяване на производството по делото).
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането от 13.11.2019 г. е незаконосъобразно, тъй като препятствало възможността процесуалното решение на Софийски градски съд да бъде контролирано от висшата съдебна инстанция в страната. Моли това разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Исковото производство е образувано по молба на А. В. против Министерство на земеделието, предявен е осъдителен иск за сумата 100 000 лв, по която е образувано гр.д.№ 14262/ 2018 г. на Софийски градски съд. С определение от 21.11.2018 г. съдът върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. Ищецът обжалвал това разпореждане с въззивна частна жалба, като с определение № 384 от 04.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 221/ 2019 г. на Софийски апелативен съд жалбата му била оставена без уважение. Това определение е обжалвано от А. В. с частна касационна жалба, която апелативният съд счел за нередовна и дал указания на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности. След като тези указания не били изпълнени, с разпореждане от 09.09.2019 г. съдът върнал частната касационна жалба. Срещу това разпореждане е подадена от А. В. частна жалба вх.№ 18338/ 14.10.2019 г., която въззивният съд също счел за нередовна и дал следните указания: да бъде приподписана от адвокат, да се представи изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, да се представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. Тези указания са съобщени на А. В. на 05.11.2019 г., след което жалбоподателят подал „поредна частна жалба”, без да отстрани нередовносите на частната жалба от 14.10.2019 г. Затова с обжалваното в настоящето производство разпореждане тази частна жалба била върната.
Разпореждането е законосъобразно, макар и не по всички изложени от въззивния съд съображения. На обжалване пред Върховния касационен съд подлежат две групи определения на въззивните съдилища. В едната попадат актовете, с които тези съдилища потвърждават първоинстанционни преграждащи определения или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства (чл.274 ал.3 ГПК). В другата група са постановените за първи път от апелативните съдилища преграждащи или изрично предвидени в закона като обжалваеми определения (чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК). Обжалването на актовете от първата група е касационно и се извършва при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Обжалването на актовете от втората група обаче не е касационно и се извършва по общите правила за разглеждане на частните жалби.
Обжалваното в настоящето производство разпореждане е акт от втората група – с който апелативен съд връща подадена срещу негово определение частна касационна жалба, т.е. прегражда развитието на делото. Такъв акт подлежи на обжалване по общите правила, а не по правилата за касационно обжалване. Затова незаконосъобразно апелативният съд е дал на ищеца указания частната жалба да бъде приподписана от адвокат и да бъде представено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Неизпълнението на незаконосъобразно дадени указания не дава основание за връщане на жалбата. Законосъобразно обаче на ищеца са дадени указания да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв – такава се дължи, защото А. В. не е освободен от задължението за внасяне на държавни такси. Неизпълнението на това указание в срок дава основание за връщане на жалбата, а в указания срок ищецът не е представил по делото документ за внесена такса. Поради това като краен резултат обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд 13.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 221/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: