6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5448 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. С. М. с адрес в [населено място], жалбата приподписана от адв. Г. К., против решение № 6575 от 8 август 2016 г., постановено по гр.д. № 2810/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № ІІ-57-4 от 25 март 2013 г., постановено по гр.д. № 10914/2012 г. по описа на районния съд в [населено място] и вместо него са отхвърлени предявените от М. против Столична община – район „М.”, искове за отмяна на уволнението й, извършено от кмета на района на 30.12.2011 г., за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” в отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност”, и за заплащане на обезщетение от 3194,38 лева за оставането й без работа в резултат на уволнението за периода 03.01.2012 г. – 03.07.2012 г., и в тежест на касаторката са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че уволнението е законосъобразно, тъй като към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не имало валидно решение на компетентен орган за съкращаване в щата чрез създаване на нова длъжност по наименование, но в друг отдел на администрацията. Посочено е, че в чл. 6 от представените от работодателя Вътрешни правила за дейността и организацията на управлението на човешките ресурси и организационното развитие на администрацията на район М., се предвижда, че длъжностното разписание се изготвя на база одобрена от Столичния общински съвет структура, а и не е извършен подбор. Съдът не е анализирал защо приема едни доказателства за безспорни, а други пренебрегва, като по този начин са нарушени разясненията, дадени в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Твърди се и че неправилно е определен дължимият адвокатски хонорар в посочения в решението размер, тъй като той очевидно е завишен. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси, които според касатора покриват приложното поле на всички допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Столична община район „М.”, чрез юрисконсулт Й. А., в отговор на касационната жалба сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, и се излагат доводи за правилността на обжалваното решение.
Въззивният съд приема първоинстанционното решение за неправилно. Съобразено е, че с решение на Столичния общински съвет от 2012 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА е одобрена общата численост и структурата на общинската администрация в районите на общината, включително и за район „М.”, възлизаща на 73 щатни бройки, и за отдела на ищцата – 6. Следвайки указанията на ВКС, дадени в отменителното решение по спора № 29 по гр.д. № 2841/2015 г., ІІІ г.о., съдът е подложил на преценка оплакванията относно наличието на реално съкращаване в щата в светлината на измененията в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията в приложимата й редакция, и стъпвайки на практиката на ВКС за това кога е налице реално съкращение в щата, съдът приема, че въпреки еднаквото наименование на длъжностите на съкратената и новосъздадена длъжност в друг отдел, трудовите функции са съществено различни, и независимо от общо посоченото в щатното разписание изискване за необходимо образование – средно специално, за заемането на новата длъжност е явно, че не се изисква средно специално икономическо образование, а такова свързано със спорт и спортна педагогика. При тези фактори е счетено, че е налице извършено съкращаване в щата чрез трансформация на старата длъжност в нова, като без значение е дали наименованието на двете длъжности е еднакво. Заключено е, че извършеното съкращение в щата е реално, със създадена нова длъжност на мястото на закритата с различни трудови функции, и след като ищцата няма изискваното за заемането й специално образование, работодателят не е бил длъжен да й предложи да заеме новооткритата длъжност. За неоснователно е определено оплакването, че не е извършен подбор, доколкото е съкратена единствена щатна бройка за длъжността в съответния отдел, а идентичните по наименование длъжности в другите отдели имат различни трудови функции, видно от мястото им в структурата на администрацията и осъществяваните от тях дейности. Накрая, в изпълнение на чл. 294, ал. 2 ГПК и по указание на ВКС в отменителното решение, посочено по-горе, съдът определя разноски за цялото съдопроизводство до момента.
Касационният съд приема, че не следва да допусне касационното обжалване по поставените от касаторката първи и втори въпрос, а по третия въпрос произнасяне следва да се извърши от въззивния съд.
На първо място се пита еднородни ли са длъжностите „старши специалист” в РКТД и „старши специалист” в ОКЗСДЕЧ към момента на уволнението на ищцата и след като към датата на извършване на уволнението трудовите функции и изискванията за заемане на длъжността „старши специалист” в отдел ОКЗСДЕЧ са се определяли единствено и само от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, където изискванията за заемане на съкратената и трансформираната са еднакви, а именно – да притежава образователна степен „средно специално”, каквато ищцата притежава; в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата е определено, че основната трудова функция на длъжността „старши специалист” е техническа обработка на преписките, практическо прилагане на законодателството, систематизиране на информация и административно обслужване, и може ли да се приеме, че сме в хипотеза на реално съкращаване на щата и дали работодателят е задължен да извърши подбор в случая, при промяна на предмета на трудова дейност на длъжността и същият дали е бил задължен към момента на уволнението на съкратената длъжност да извърши подбор, изследвайки липсата на правоспособност, образование и квалификация и в кой случай подборът между тях е задължителен. От първата и втората част на въпроса е видно, че се изисква преценка на доказателствата по спора. Според разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос, преценяван от касационния съд в процедурата по чл. 288 ГПК, каквато е настоящата, трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. ВКС подчертава, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, и проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК. Предвид соченото обвързващо тълкуване, следва да се приеме, че съпоставката на двете длъжности, както това се иска от касаторката, не може да бъде извършена в процедурата по селекция на касационните жалби за достъп до касационно обжалване, тъй като е необходима преценката на събраните по делото доказателства. Същото следва да е заключението и за последната част на въпроса – относно задължението на работодателя да извърши подбор.
Вторият въпрос е: в случая след като е определена общата численост и структура на общинската администрация, съответно след приемането на длъжностни разписания и поименни длъжностни разписания от кмета в съответствие с числеността и структурата на администрацията, и в правомощията на кмета няма предвидена възможност да извърша промени в списъка на длъжностите, а по същество е извършено изменение в съществувалото длъжностно разписание, и след като работодателят не е имал самостоятелно право да прави изменение в съществувалото длъжностно разписание и кметът като орган на изпълнителната власт има право да вземе решение за промяна на щатното разписание, чрез която определена длъжност да бъде премахната, да сключва и прекратява трудови договори и да утвърждава ново щатно разписание само и единствено в изпълнение на решение на общинския съвет относно числеността и структурата на администрация, и в случая след като липсва решение на общинския съвет, на което да се основава промяната в щатното разписание от 29.12.2011 г., което е утвърдено от кмета на района и с което длъжността „старши специалист” в отдел РКТД е трансформирана в длъжност „старши специалист” в отдел ОКСДЕЧ към датата на уволнение на ищцата, работодателят, след като не е действал в изпълнение на решение на общинския съвет, това основание ли е за незаконност на уволнението и работодателят бил ли е задължен да се съобрази с това условие. Въпросът, зададен по посочения начин, или изисква отново преценка на доказателствата по делото, или стъпва на разбирането, че кметът на общината е извършил процесното съкращение в щата в нарушение на правомощията си. Ако е вярно първото предположение на настоящия съдебен състав, преценката е недопустима, както беше обяснено по предходното питане. Ако пък касаторката е задала въпроса въз основа на второто предположение, то не е съобразено даденото от касационния съд тълкуване в отменителното решение – решение № 29 по гр.д. 2841/2015 г., ІІІ г.о., с което по настоящия спор е прието, че именно кметът на община е оперативният орган, който утвърждава, респективно изменя щатното разписание, и че дори несъответствието между утвърденото щатно разписание от кмета на община и приетата структура на общинската администрация от общинския съвет не се отразява на законността на уволнението. При конкретното разрешаване на спора съдът сочи, че съобразно конкретните нормативни актове, касаещи правомощията на кмет на район в Столична община, след като кметът на район изпълнява функциите на работодател на служителите по служебно и трудово правоотношение и ръководи администрацията в района, то следва и че с негова заповед следва да се утвърждава и изменя щатното разписание за общинската администрация в района по чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, и в съответствие с тази регулация са и Вътрешните правила за дейността и организацията на управлението на човешките ресурси и организационното развитие в администрацията на район „М.”, според чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от които длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите се утвърждават от кмета на района. Касационният съд още е заключил, че при изменението на щатното разписание са спазени изискванията на чл. 6, ал. 3 за наличие на необходимост, удостоверена с мотивиран доклад на секретаря на района до кмета на района и получено изрично разпореждане. Тъй като по спора вече е даден категоричен отговор на въпроса за правомощията на кмета на района да утвърждава и изменя щатното разписание, и въззивният съд го е съобразил, не е налице основание за допускането на касационното обжалване по подобен проблем.
Вземайки предвид, че и двата въпроса не са относими към обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд, преценка на сочената от касаторката съдебна практика не е необходима.
Накрая се пита следва ли решаващият съд, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение да излезе извън рамките на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА и § 2 ДР на Наредба № 1/09.01.2004 г., при съобразяване единствено с обстоятелството за факта кой е последно представения адвокатски хонорар към момента на приключване на делото. Въпросът, както и оплакването в касационната жалба за прекомерност, са поставени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разрешението им следва да се даде от въззивния съд, доколкото оплакването има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските, поради което делото в тази му част следва да се върне на въззивния съд за произнасяне.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 50 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6575 от 8 август 2016 г., постановено по гр.д. № 2810/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Б. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Столична община район „М.” сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски за касационното производство.
ВРЪЩА делото на въззивния Софийски градски съд за произнасяне по искането за изменение в частта на разноските на решение № 6575 от 8 август 2016 г., постановено по гр.д. № 2810/2016 г. по описа на Софийския градски съд, сторено в касационна жалба на Б. С. М., вх. № 142741/08.11.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: