Определение №1172 от по гр. дело №4534/4534 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 1172
 
София, 26. 10. 2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2009 година , в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                                  
                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4534/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 57 от 26.05.2008 г. по в.гр.д. № 877/07 г. на С. окръжен съд е оставено в сила решение № 94 от 02.11.2007 г. по гр.д. № 725/07 г. на С. районен съд, с което са уважени предявените от С. С. С. против Български спортен тотализатор-Р. д. Стара З. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Р. д. на Б. гр. С.. Развити са доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с твърдение, че с него въпросът за предпоставките за прекратяване на трудов договор на основание чл. 325, т.9 КТ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на твърдението си сочи решение от 06.12.2007 г. по гр.д. № 400/07 г. на Софийския апелативен съд, действуващ като касационна инстанция при условията на § 2, ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да намери уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 325, т.9 КТ за незаконно, въззивният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, е направил извод, че не е установено противопоказаните с ЕР на ТЕЛК условия на труд да са били несъвместими с трудовата му функция. В решението не се съдържа предписание за трудоустрояването на ищеца, т.е. за преместване на друга работа, различна от изпълняваната, а работодателят не е ангажирал доказателства за това, че заболяванията на ищеца препятствуват изпълнението на трудовите му задължения, респ. че условията на труд противоречат на предписанието на здравните органи. Само по себе си обстоятелството, че работникът или служителят е с намалена трудоспособност, не е основание за трудоустрояване, ако не води до невъзможност за изпълнение на работата, за която е сключен трудовия договор. Оттук съдът е заключил, че не е бил налице единият от елементите от фактическия състав на чл. 325, т.9 КТ.
По приложението на чл. 325, т.9 КТ има трайно установена практика на ВКС, според която това уволнително основание е приложимо при кумулативната даденост на две предпоставки: 1/ невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудостопособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на компетентните медицински органи и 2/ липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа при работодателя, която е съгласен да заеме. Липсата на един от двата елемента от фактическия състав води до незаконност на уволнението. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение, поради което релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.
Не е налице и второто основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Само по себе си обстоятелството, че резултатът по делото, предмет на настоящата касационна жалба и соченото от жалбоподателя решение на Софийския апелативен съд е различен, не обуславя противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Макар да се касае до сходни случаи, релевантните за спора факти по всяко от делата са били различни и доказани по различен начин, което е обусловило и изхода по всяко от тях.
По тези съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение № 57 от 26.05.2008 г. по в.гр.д. № 877/07 г. на С. окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top