О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София, 09. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 409/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Toдор Б. С. от П. , чрез адв. Филип Ф. срещу решение Nо 223 от 20.10.2008 г. по в.гр.д. Nо 215/08 г. по описа на окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което се признава за установено по отношение на касатора, че МВР – О. дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението” – град Л. е собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда, находяща се в гр. Т., ул. „И” Nо 89, построена в УПИ VII от кв. 19 по плана на града от 1969 г., както и на три гаражни клетки, построени в същия имот, както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена, като въззивният съд приема, че липсват доказателства процесния недвижим имот да е бил собственост на държавното предприятие, преобразувано в еднолично търговско дружество, което е праводател на касатора и следователно, въпреки че продажбата в полза на касатора не е нищожна, то тя не е възпроизвела вещноправен, транслативен ефект по отношение на него и той не е станал собственик на тази част от имота, на която не е бил собственик и неговия праводател.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила, на материалния закон и поради необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл при липса на мотиви в първоинстанционното решение, следователно, според касатора, в нарушение на чл. 2 ал. 4 от ЗДС. Съдържат се и оплаквания от липсата на тълкуване на нормата на чл. 5 ал. 1 от ЗДС относно възможността не само за установяване право на собственост с акт за държавна собсвеност, но и за погасяване право на собственост със същия вид акт. Изложението относно доводите за допустимост на касационното обжалване съдържа и оплакване, че в първоинстанционното решение, което е потвърдено с въззивното решение, предмет на настоящото обжалване, съдът се е произнесъл пост-петитум, уважавайки иск за установяване на право на собственост, при условие, че е поискано възстановяване на същото това право. В депозираното от касатора изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК се съдържа извода, че повдигнатите въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК приложеното към касационната жалба изложение трябва да съдържа ясно посочени основания за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е съществения (касационната жалба е подадена преди датата на влизане в сила на Решение Nо 4 на КС на РБ) материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Едва след конкретизиране на въпроса или въпросите, които отговарят на изискването на чл, 280 ал. 1, следва да бъдат посочени и относимите предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В разглеждания случай приложеното от жалбоподателите изложение на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като то преповтаря в сбита форма част от доводите, развити в касационната жалба, касаещи правилността на атакуваното решение и съставлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не се обхваща от приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо би било съдът по свой почин да преценява кои са въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 223 от 20.10.2008 г. по в.гр.д. Nо 215/08 г. по описа на Л. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: