О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 13. 04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1177/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Т. и Л. Г. П. от София, чрез адв. Виолета Г. срещу решение от 07.04.2009 г. по гр.д. Nо 3522/08 г. по описа на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 28.05.2008 г. по гр.д. Nо 4552/05 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав,с което са отхвърлени изцяло предявените от праводателя на касаторите искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС като неоснователни.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на обсъждане на доказателствения материал в неговата цялост, което е довело въззивния съд до погрешни правни изводи.
Относно основанията за допустимост, в нарочно изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, допълнено впоследствие, касаторите твърдят, че са налице основанията за допустимост визирани в чл. 280 ал. 1 т. 3: въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа конкретно посочване на тези материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които биха допринесли за развитие на правото, от една страна и/или от друга – биха оказали практическо въздействие върху точното прилагане на закона. Съдържащото се в изложението единствено твърдение, че такъв въпрос (по т. 3 на чл. 280 ал. 1) е налице, без да е изрично посочен, не е достатъчна предпоставка за допускане на касационно обжалване. В случай, че съдът по своя преценка посочи какъв е този въпрос, то той би изпаднал в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса, респективно би нарушил принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/ и лишил ответника по касационната жалба от правото на адекватна защита.
Липсата на конкретно формулиран въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е достатъчно основание да бъдат преклудирани по-нататъшните правомощия на касационната инстанция за преценка на евентуално наличие на основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които основания, както става ясно и от по-горе изложеното, са абсолютно различни от основанията за допустимост, предвидени от законодателя в чл. 280 ал. 1 ГПК.
Поради изложените по-горе мотиви касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.04.2009 г. по гр.д. Nо 3522/08 г. по описа на Софийски градски съд, IV „в” отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: