О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 11. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 644/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. В представител на А. А. Д. и Ц. А. К. срещу решение № 328 от 20.12.2008 г. по в.гр.д. Nо 566/08 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 124 от 12.06.2008 г. по гр. д. Nо151/2007 г. по описа на Плевенски окръжен съд ,с което е отхвърлен,като неоснователен предявения от касаторите против „Н”О. – гр. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението върху недвижим имот от 6 485 кв.м.,представляващ част от УПИ * в кв.615 по плана на гр. П.,целият от 74 950 кв.м.
За да отхвърли ревандикационния иск въззивната инстанция е приела,че ищците/сега касатори/не са доказали втората предпоставка,а именно ,че ответното дружество владее имота без основание,тъй като не са доказани от кого са извършени действията по отсичане на старите и изсъхнали тополи,почистването на терена от земна маса и частичното подравняване. Доказателствата касаещи сградите установяват собствеността на дружеството и те не попадат върху тази част от поземления имот,върху която попада имотът на касаторите. Именно поради това е възстановена собствеността на касаторите по реда на ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по главния иск-чл.108 ЗС ,но не е приложил точно цитираната норма,което е довело до противоречие с практиката на ВКС. Отделно сочи,че приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК засяга обжалваното решение.
Ответната страна – „Н”О. ,чрез пълномощника си адв. С. М. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към касационната жалба следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е въпроса- материалноправен или процесуалноправен , който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовават касаторите – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от касационната жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да се посочи,че в настоящия случай искът е отхвърлен,поради недоказаност. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване. Що се отнася до точното приложение на петоторната защита по чл.108 ЗС,то по този въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба и съществува последователна и многобройна съдебна практика. Следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са изложили никакви доводи и аргументи,както и не са посочили този процесуалноправен въпрос,по който искат ВКС да се произнесе.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328 от 20.12.2008 г. по в.гр.д. Nо 566/08 г. по описа на Великотърновски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: