О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 08. 04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1070/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Джеров -процесуален представител на М. М. И. срещу решение Nо 488 от 20.03.2009 г. по в. гр.д. Nо 1899/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд , потвърждаващо решение No 46 от 15.05.2008 г. по гр. д. Nо 599/2007 г. по описа на Районен съд – А. ,в частта,с която е отхвърлен предявения от М. М. И. срещу Г. Х. Т.,Н. К. И. и В. Г. И. установителен иск за собственост на основание давностно владение върху недвижим имот,находящ се в гр. А. и представляващ западен апартамент със застроена площ от 85,40 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда № 0* по кадастралната карта,ведно със западната половина от приземния етаж и състоящ се от три складови помещения и санитарен възел и заснет като самостоятелен обект № 0* по кадастралната карта,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,за което е отреден парцел ****Х-4949,кв.322 по плана на гр. А.,както и ведно с ? ид.ч.от дворното място,представляващо ПИ № 0*7по кадастралната карта на гр. А.,с административен адрес-ул.”А” № 65. Подадена е и частна жалба от адв. С представител на М. М. И. срещу определение № 1188/29.04.2009 год. ,с което е изменено въззивното решение в частта за разноските.
С обжалваното решение е прието,че ищцата-касатор не е провела пълно и главно доказване на факта,да е владяла имота в процесния период – март 1995 год.-юни 2007 год.,поради което не е придобила правото на собственост на основание давностно владение.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение като несъобразено с материалния закон и поради необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280 ал.1 т.1и т.3 ГПК ,тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящия изхода на делото материално правен въпрос за приложното поле на чл.77,чл.79 и чл.83 ЗС и в частност основанието за упражняване на давностно владение и вида на действията при упражняването на фактическата власт върху определена вещ в противоречие с утвърдената от ВКС практика/ Решение Nо 503 от 08.07.2005 г. по гр.д. Nо 195/05 г. по описа на ВС, I г.о/. Отделно сочи,че приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК засяга обжалваното решение.
Ответната страна – Г. Х. Т.,Н. К. И. и В. Г. И. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решение по конкретно дело следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая това основание е налице,тъй като обжалваното решение противоречи на представеното от жалбоподателят решение,в което е прието,че предварителния договор за покупко-продажба ,който не прехвърля вещни права е основание за упражняване на давностно владение от страна на купувача по него от датата на сключването му. Обжалваното въззивно решение е в противоречие със соченото решения на ВС,както и с трайната и последователна практика на Върховния съд относно обема на упражняваната фактическа власт при придобиване на собственост на оригинерно основание.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. В случая по поставения въпрос не е налице непълнота и неяснота в правната уредба, съществува последователна съдебна практика и не се налага да се възприеме тълкуване на закона .
Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения материално правен въпрос,в което производство съдът ще се произнесе и по частната жалба срещу определението по чл.192 ал.4 ГПК/отм./.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 488 от 20.03.2009 г. по в. гр.д. Nо 1899/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд .
Указва на касатора М. М. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 130 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Първо г.о.за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: