О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 26.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание 16 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4148/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 41 от 05.03.2008 г. по в.гр.д. № 8/2008 г. на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение № 606 от 19.10.2007 г. по гр.д. № 533/2003 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. С. И. и Г. С. С. против Окръжен съюз на Т. гр. Х. иск за делба на недвижим имот, представляващ пететажна монолитна сграда, построена в имот пл. № 1* в кв. 522 по плана на гр. Х..
Недоволни от въззивното решение са останали ищците В. С. И. и Г. С. С. , които чрез своя пълномощник адв. Л. Г. са подали в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба против него. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Считат, че с него е разрешен съществен материалноправен въпрос за защита на правото на собственост в противоречие с практиката на съдилищата, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Сочат решение № 321/ 25.11.1999 г. по в.гр.д. № 641/1998 г. на Хасковския окръжен съд и решение № 10059/17.10.2006 г. по адм.д. № 3528/06 г. на Върховния административен съд, които представят.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отхвърли иска за делба, въззивният съд е достигнал до извод, че между страните по делото не е налице съсобственост в процесния недвижим имот. Приел е, че решение № 321/ 25.11.1999 г. по гр.д. № 641/1998 г. на Хасковския окръжен съд, на което ищците основават правата си, не е породило вещноправно действие, тъй като сградата, в която им е било признато обезщетение чрез съсобственост по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ към момента на влизане в сила на реституционния закон – ЗВСОНИ, не е била в патримониума на държавата, общините или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и обществени организации, а е била собственост на Т. – Хасково, поради което този способ за обезщетяване е бил неприложим. Изводът е мотивиран с влязлото в сила решение по гр.д. № 940/ 2004 г. на ВКС, ІV г.о., с което е признато за установено по отношение на Община Х., че Окръжният съюз на Т. гр. Х. е собственик на дворно място от 699 кв.м., представляващо имот пл. № 1* в кв. 522 по регулационния план на града, ведно с построените върху него пететажна масивна сграда, едноетажна постройка – парокотелно и гараж.
От доводите в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК може да се направи извод, че се сочи като съществен въпросът влязлото в сила съдебно решение, с което е признато обезщетение чрез съсобственост по реда на ЗОСОИ, задължително ли е за съда при разрешаване на гражданскоправен спор относно претендираните въз основа на него права. Въпросът е съществен, но с оглед представените от жалбоподателите съдебни решения следва да се приеме, че не се установяват специалните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като това основание има предвид влезли в сила решения по граждански дела, с които обжалваното решение влиза в противоречие. В случая жалбоподателите не се позовават и не сочат такива решения. Решение № 321 от 25.11.1999 г. по в.гр.д. № 641/ 98 г. на Хасковския окръжен съд е постановено в производство по чл.6, ал.6 ЗОСОИ, което по своя характер е административно. Решенията, постановени в административно производство, не се обхващат от основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
По тези съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество, поради не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 05.03.2008 г. по в.гр.д. № 8/2008 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: