О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 26.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 23 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4229/2008 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образуван. е по касационна жалба от адв. И. И. като пълномощник на С. К. К. срещу въззивн. решение № 825 от 27.05.2008 г. по гр.д. № 307/ 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставен. в сила решение № 128 от 16.10.2007 г. на Пловдивския районен съд, постановен. по гр.д. № 2417/07 г., с което С. К. е осъден да заплати на М. на държавната политика при бедствия и аварии като правоприемник на Държавна агенция” Гражданска защита” към Министерския съвет на Република България сумата 1 334.55 лв., представляваща стойността на установени с Акт за начет вх. № 363/ 10.04.2002 г. липси. В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Касаторът счита, че при съставянето на акта за начет са допуснати съществени нарушение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол и Правилника за прилагането му, които рефлектират върху годността му да служи като доказателство за отразените в него фактически констатации. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че е налице основанието за допускане на касационн. обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въпрос дали актът за начет е съставен по предвидения за това ред след редовн. проведена ревизионна процедура е съществен и е разрешаван противоречиво в практиката на същия съд. В подкрепа на изложеното представя решение № 1448/ 30.06.2006 г. по гр.д. № 3001/05 г. на Пловдивския окръжен съд. Счита също, че този въпрос е решен в противоречие и с практиката на ВКС, тъй като “ВКС в цялата си практика никога не е допускал някой да бъде осъден въз основа на нередовен акт за начет, съставен при драстични нарушения на одитната процедура”.
Ответникът по касация М. на и. ситуации в писмен. възражение оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационн. обжалване на въззивното решение. Твърди, че решението, на което се позовава касаторът, не е влязло в сила, тъй като е било отменен. от ВКС, в подкрепа на което представя решение № 1* от 07.12.2007 г. по гр.д. № 588/07 г. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуалн. допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и против подлежащ на касационн. обжалване съдебен акт.
При проверка на допустимостта на касационното обжалване съдът намира, че въззивното решение не следва да се допуска до обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, на които касаторът се позовава.
Основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК би било налице, когато съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловили изхода по делото, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана във влезли в сила решения, постановени по сходни гражданскоправни спорове. В случая представеното от касатора решение № 1448/ 30. 06.2006 г. по гр.д. № 3001/05 г. на Пловдивския окръжен съд, не е влязло в сила – същото е отменен. с № 1* от 07.12.2007 г. по гр.д. № 588/07 г. на ВКС, І г.о и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
Не се установява и основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК- касаторът не е посочил решения на ВС или на ВКС, които да обосноват извод за твърдяното противоречие.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационн. обжалване на решение № 825 от 27.05.2008 г. по гр.д. № 307/ 2008 г. на Пловдивския окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: