О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 340 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.250 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на адв. К.И.- САК, като пълномощник М. Е. С., с вх. на ВКС № 7683/12.08.2013 год. за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 513 от 10.07.2013 год., по т.д.№ 340/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1972/16.12.2011 год., по гр.д.№ 2777/2011 год..
При обосноваване на искането си, основано на чл.250, ал.1 ГПК, молителят поддържа, че съдебният състав на ВКС,ТК не се е произнесъл в пълен обем по всички формулирани в изложението му по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, по отношение на които страната – жалбоподател е счела, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са доводи, че в производството по чл.288 ГПК обсъждането на всички поставени от касатора въпроси е задължение на произнасящия се по искането за допускане на касационен контрол съдебен състав на ВКС, на когото не е предоставена процесуална възможност да извършва подбор на същите.
Поради това и липсата на произнасяне от състава на ІІ т.о. на ВКС по поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право: „Подлежи ли на репариране от делинквента вреда във форма на разходи, когато разходите са направени в реализация на скъпоструваща, привилегирована и изключителна, с оглед известността на случая, възможност за пострадалата да посети водещо и световно известно лечебно заведение за извършване на поддържаща рехабилитация или лечение, каквито може да получи в България при значително по- благоприятни финансови условия ?” ; „Длъжен ли е съдът да обсъди въпроса за необходимостта от проведеното лечение в чужбина, ако то може да бъде направено и в България?”; „Дали разходите по исковата молба представляват пряка и непосредствена последица от злополуката, в случай, че не е спазена процедурата по одобряване на лечебното заведение в чужбина?” и „Може ли да се разглежда „иск за присъждане на вреди”, без същият да бъде конкретизиран по пера, вид, единична цена и др.?”, които според последния са от значение за крайния правен резултат по делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 7 от ППВС № 4/68 год., обуславя приложението на чл.250 ГПК по отношение на постановения съдебен акт на касационната инстанция.
Под формата инкорпорирано в молбата за допълване, особено искане молителят е направил отвод на съдебния състав на ІІ т.о. на ВКС, постановил определението, чието допълване се иска, излагайки съображения, че същият този съдебен състав вече е заявил конкретна позиция по допускане на касационното обжалване.
Насрещната по молбата страна – „Д. З.”АД в срока по чл.250, ал.2 ГПК е заявила пълно съгласие с направеното от молителя искане и въведените доводи, а ответникът по молбата – М. К. Г., чрез настойника си Д. Г., в рамките на установения от законодателя едноседмичен срок е възразила по допустимостта на молбата за допълване съдебния акт на касационната инстанция и алтернативно по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид исканията на молителя и провери данните по делото, съобразно правомощията си, намира:
І. По искането за отвод, основано на чл.22, ал.1, т.6 ГПК:
Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Наличието на постановен от съдебния състав съдебен акт, по отношение на който се иска допълване въобще не може да се квалифицира като обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в безпристрастието на съдиите от същия по см. на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, вкл. по съображения, черпени от предмета на производството по чл.250 ГПК. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че решението / определението/ е непълно, когато не обхваща целия спорен предмет. Следователно по него е обективно невъзможно да съществува „формирана позиция” на решаващия съдебен състав, възпрепятстваща безпристрастната му преценка по отношение основателността на заявеното с молбата искане. Що се касае до въведените в тази вр. доводи, свързани с евентуално съществуващ за решаващия съдебен състав риск от „неприятни изживявания” по повод публични обсъждания на „решението по настоящия казус”, то същите са несериозни, а и правно несъстоятелни. Подобен „риск” е важим за всеки съдебен състав и съществува по отношение на всяко дело, с подчертан обществен или медиен интерес, поради което същият, дори и евентуално да съществува, не може да бъде разглеждан като обстоятелство, обуславящо основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
ІІ. По молбата, основана на чл.250 и сл. ГПК.
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.250, ал.1, изр.2 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Определение № 513 от 10.07.2013 год., по т.д.№ 340/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, чието допълване се иска е постановено в производството по чл.288 ГПК и е окончателно.
С диспозитива на същото – „не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1972 от 16.12.2011 год., по гр.д.№ 2777/ 2011год.” съставът на второ търговско отделение на ВКС, разгледал касационната жалба на третото лице- помагач в процеса – М. Е. С. с вх.№ 2192/29.02.2012 год., се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя, което е за допускане на касационното обжалване. Следователно в случая хипотезата на непълен съдебен акт по см. на чл.250 ГПК отсъства.
Що се касае до изложените в съобразителната част на постановения от състава на ВКС,ТК съдебен акт мотиви, то според трайно установената съдебна практика, същите не подлежат на допълване, като относно съдържанието им следва единствено за прецизност да се посочи, че съгласно задължителните указания в ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съдът в производството по селектиране на касационната жалба не длъжен да се произнася по всички поставени от касатора въпроси, а само по онези, възприети за релевантни за решаващите правни, а не фактически, изводи на въззивния съд, а чрез тях и за крайния изход на делото, правни въпроси. В тази вр. съставът на касационната инстанция, в съответствие със служебното си задължение да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните, по арг. от чл.5 и чл. 235, ал.2 ГПК, може и в производството по чл.288 ГПК въз основа на обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК да конкретизира, да преформулира, да уточни и да квалифицира правния въпрос, счетен от значение за крайния правен резултат по конкретното дело.
Именно съобразявайки тези задължителни постановки в т.1 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, както и дефинираното с тях общото основание за селектиране на касационните жалби настоящият състав на ВКС, ТК при постановяване на определението, чието допълване се иска е приел, че значими по см. на чл. 280,ал.1 ГПК са конкретизираните от него на страница 2 -ра материалноправни въпроси от изложението на касатора, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното въззивно решение. По отношение на същите е разгледал и всички поддържани от жалбоподателя критерии за селекция.
Останалите формулирани чрез подробен анализ на различни застъпени в доктрината тези и абстрактно „очакван отговор от съдебната практика”, правни въпроси, дори и да са евентуално важни правни въпроси, като неотносими към формиране на решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалвания съдебен акт и обусловила крайния изход на спора, са приети за неотговарящи на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и поради това не подлежащи на обсъждане.
Всъщност от съдържанието на заявеното в молбата искане, основано на чл.250 ГПК е видно, че то цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт с различен от постановения в определението, чието допълване се иска правен резултат, което е недопустимо, предвид предмета на това производство по действащия ГПК.
Ответната по молбата страна не е претендирала присъждане на деловодни разноски, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.250 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за отвод на настоящия съдебен състав.
ОСТАВЯ без уважение молбата на адв. К.И. – САК, като пълномощник М. Е. С., с вх. на ВКС № 7683/ 12.08.2013 год. за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 513 от 10.07.2013 год., по т.д.№ 340/2012 год. на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.