ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
София, 24.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4708 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по молбата на В. Ц. А. от София вх. № 58983/15.V.2014г. за изменение на постановеното от ВКС по настоящото дело определение от 10.V.2014г. в частта за разноските. Твърди се в молбата, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност на този етап, тъй като обжалваното решение било постановено след връщане за ново разглеждане от етапа даване възможност за изпълнение на насрещна престация, а в останалата част спорът бил изчерпан още при предходното разглеждане, при което би можело да се приеме, че произнасянето е като по неоценяем иск; към момента на сключване на договора за правна помощ минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. бил 150лв.; с оглед на тези обстоятелства, на статуса на молителя – пенсионер с тежко здравословно състояние, разполагащ с изключително ограничени средства, както и че касационното производство приключило само с фазата по допускането, размерът на адвокатското възнаграждение следвало да се намали до 150лв.
Ответникът по молбата [фирма] София в отговора си по чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат С.Р. е заел становище за нейната неоснователност..
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество –и частично основателна, съображенията за което са следните:
С определението си № 629/10.V.2014г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решението на СГС от 29.ІV.2013г. по гр.д. № 6304/2012г., постановено след връщането на делото от ВКС ІV ГО за ново разглеждане, с което е потвърдено решението на СРС от 10.ІІІ.2010г. по гр.д № 30872/2008г., с което по исковете на дружеството са развалени сключените между него като продавач и М. А. К. като купувач, починала в хода на процеса и заместена от законния й наследник молителя, договори: за продажба на правото на строеж на апартамент № 5 и на гараж № 2, предмет на нот.акт № 114/2007г.; за продажба на правото на строеж на апартамент № 6 и на гараж № 6, предмет на нот.акт № 115/2007г.; за продажба на правото на строеж на апартамент № 7 и на гараж № 4, предмет на нот.акт № 116/2007г.; за продажба на правото на строеж на склад № 6, предмет на нот.акт № 6/2007г.; за продажба на склад № 9, предмет на нот.акт № 7/2007г., и за продажба на склад № 7, предмет на нот.акт № 8/2007г. С определението си ВКС е осъдил В.А. да заплати на [фирма] 3000лв. разноски за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 02.VІІ.2013г. Общата цена на предявените искове по представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за данъчни оценки на процесните имоти е в размер на 78060лв.
При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските, направени от дружеството за касационното производство. Това е така, първо, с оглед материалният интерес по делото, при който съобразно разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и по аналогия с чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията й преди изменението, публикувано в ДВ бр.28/2014г., предвид моментът на сключването на договора за правна защита и съдействие и материалноправният характер на посочените разпоредби, за които обратно действие не е предвидено/ минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1509лв. /3/4 от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата /2011лв./, и, второ, предвид обстоятелството, че делото не е с незначителна фактическа и правна сложност. При това положение за фактически извършената от процесуалния представител на дружеството работа по него – изготвяне на писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК – уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв., включително и за явяване в съдебно заседание, което няма да бъде осъществено поради недопускането на касационно обжалване, се явява прекомерно. Ето защо то следва да бъде намалено до 2200лв., като искането на А. за разликата над 150лв. до 2200лв. следва да бъде отхвърлено. Следва да се отбележи още, че при определяне на дължимите на насрещната страна разноски по делото статусът на молителя е без значение /той е от значение само за дължимите държавни такси и разноски по производството – например за възнаграждение за вещо лице, за оглед и др./, както и че изразеното от молителя становище, че произнасянето по делото следвало да се приеме като такова по неоценяем иск, не намира опора в закона.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА определение № 629/10.V.2014г. по гр.д. № 4708/2013г. по описа на ВКС на РБ ІV ГО в частта за присъдените на [фирма] София 3000лв. разноски за касационното производство в тежест на В. Ц. А. от София, като НАМАЛЯВА същите на 2200лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Ц. А. в частта й за намаляване размера на присъдените разноски за разликата над 150лв. до 2200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: